Народното събрание отхвърли предложението за въвеждане на задължителен изпит за всички юристи, които желаят да станат адвокати, като по този начин запази действащия режим за достъп до професията. Така и занапред без изпит ще могат да се вписват кандидати с образователна и научна степен "доктор по право", както и юристи с над 5 години юридически стаж, които подават молба до съответната адвокатска колегия.
Решението на пленарната зала на практика блокира текст, който само дни по-рано бе приет единодушно в правната комисия и предвиждаше отпадане на т.нар. "вход без изпит" за юристи със стаж. При гласуването в зала идеята за задължителен изпит събра подкрепата на 31 народни представители, 20 гласуваха против, а 123-ма се въздържаха. Още: На комисия: Депутатите преодоляха ветото срещу Закона за адвокатурата
Промените
Авторът на предложението Стою Стоев от ПП-ДБ първоначално настояваше за пълно премахване на възможността за вписване без изпит за юристи със стаж над 5 години. В хода на дебата той предложи текстовете да бъдат смекчени, като се даде изключение за съдии, прокурори и следователи, които да могат да стават адвокати без изпит след напускане на системата, както и промяната да влезе в сила от 1 януари 2028 г. Според него не бивало да се преминава от една крайност в друга.
Най-твърд защитник на идеята за задължителен изпит за всички, с изключение на докторите по право, бе Бранимир Балачев от ГЕРБ. Той направи ретроспекция на развитието на адвокатската професия, като подчерта, че с увеличаването на юридическите факултети е започнал масов приток към адвокатурата. По думите му преди 10 ноември 1989 г. адвокатите са били около 2000, а днес са над 14 000, като 70-80% от тях едва успяват да се издържат.
"Изпитът не е лишаване от право да бъдеш адвокат. Той е проверка на знанията", заяви Балачев и добави, че през последните дни магистрати масово са настоявали за компромис, за да могат да намерят "пристан" в адвокатурата. Той подчерта, че делът на пенсионираните магистрати, които впоследствие стават адвокати, е под 0,5%, и настоя да не се правят изключения нито за тях, нито за юрисконсултите. Още: Бориславова: ПП-ДБ подкрепя ветото на президента за адвокатския закон
Подкрепа за задължителния изпит дойде и от Висшия адвокатски съвет. Зам.-председателят му Валя Гигова определи предложението като "в обществен интерес" и заяви: "Няма адвокатура в Европа, в която да ставаш адвокат без изпит. Нека да допускаме само знаещите, защото знанието е предната стража на морала".
По време на дебата д-р Александър Симидчиев от ПП-ДБ направи паралел с други професии и призова депутатите да помислят как подобни ограничения биха изглеждали, ако се прилагат, например, в здравеопазването. В крайна сметка обаче мнозинството в пленарната зала не подкрепи идеята за задължителен изпит за всички кандидати.
С изключение на този текст парламентът прие останалите промени в Закона за адвокатурата. Сред тях е възможността адвокатите да рекламират дейността си, при условие че рекламата е съобразена с принципите на поверителност, почтеност и защита на достойнството на професията. Депутатите решиха още, че при възражение за прекомерност на адвокатските разноски съдът няма да може да присъжда по-нисък размер от реално платения от насрещната страна. Приети бяха и правила за назначаването и възнагражденията на особените представители по делата. Още: Депутатите се събират да борят ветото на Радев за разноските за адвокат
Промените на практика възпроизвеждат текстове, приети още през 2024 г., които бяха частично върнати от президента Румен Радев за ново обсъждане, но тогава окончателното им приемане бе блокирано. Заедно със Закона за адвокатурата бяха изменени и ГПК, АПК, ДОПК и Законът за административните нарушения и наказания.
Законодателните промени влизат в сила с близо две години закъснение след решение на Съда на Европейския съюз, с което бяха отменени минималните адвокатски възнаграждения, довело до противоречива съдебна практика и напрежение между съдии и адвокати.
