„Ние ги хващаме, те ги пускат”. Това със сигурност е една от най-знаковите реплики на прехода, когато говорим за престъпността, превенцията ѝ и работата на правосъдните органи.
Още: Полк. Вилис Цуров: F-16 не е играчка за носталгични ветерани (ВИДЕО)
Интересно е обаче да погледнем как нашата държава „си е постлала”, за да се стига до такива реплики. За целта трябва да разгледаме един от най-важните закони - Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
През миналата седмица депутатите от „Атака” Петър Хлебаров и Борислав Стоянов внесоха предложение за измяната на този закон. Предложението обхваща промени в четири ключови области:
Преместване на лишените от свобода и промяна на режима на изтърпяване на наказанието
Още: Kaufland получи наградата „Партньор на българския бизнес“ от GLOBAL INDUSTRY AWARDS 2025
Още: Правителството заделя още милиони в борбата с градушките: Има ли ефект обаче?
Обикновено преместването касае поведението на затворника – добро или лошо. За преместването решение се взема от Окръжния съд по местоизпълнение на наказанието, но само когато се мести затворник от затворническо заведение от открит тип в затвор или затворническо заведение от закрит тип. С други думи – ако поведението на затворника е станало по-лошо, а не по-добро. Всички обаче можем да се сетим, че когато става въпрос да се излезе от затвора, всеки затворник би сторил всичко, включително да се преструва, че се разкайва.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Руини: 40 % от България вече е демографска пустиня - под десет души на квадратен километър
Още: Синдромът на родителското отчуждение и частните случаи на педофилия: Наука, факти и поле за спор
Затова депутатите предлагат доразвиване на процедурата – за по-голяма безпристрасност при вземане на решение за преместване то трябва да се основава на съдебен акт при всички случаи. Щом първоначалният режим се посочва от съд, то следва всяко по-нататъшно изменение на режима да се осъществява въз основа на съдебен акт. А съдебният акт трябва да взима под внимание становището на Комисията по изпълнение на наказанията относно поведението на затворника – нещо, което сега не се прави задължително.
Отделно ако затворник се премества в друг затвор заради по-лошо поведение, то не следва да се запазва досегашния му режим на изтърпяване на наказанието – следва той да е по-строг, казват Хлебаров и Стоянов. В момента това не е така съгласно чл. 69 от ЗИНЗС
Правомощия на Комисията по изпълнение на наказанията
Още: Всичко за перфектното барбекю в Kaufland до 18 май
Още: Оранжев и жълт код за значителни валежи в събота
Тук се предлага правомощията на Комисията по изпълнение на наказанията да бъдат изменени с цел същата да изпълнява преимуществено консултативни функции, доколкото тя най-добре има възможност непосредствено да наблюдава поведението на лишените от свобода. Затова на Комисията следва да бъде възложено да изготвя доклади и оценки на поведението на затворниците, които да бъдат използвани при вземане на решение за преместване на лишения от свобода в затворническо заведение от по-лек/по-тежък тип и при промяна на режима на изтърпяване на наказание.
Същевременно Комисията по изпълнение на наказанията не следва да разполага с възможността да взема самостоятелни решения по преместване или промяна на режима на изтърпяване на наказанията, защото е целесъобразно тези действия да се извършват по съдебен ред.
Права и задължения на лишените от свобода
Тук основната промяна, която се предлага, е правото на труд на затворника да се превърне в право и задължение. Депутатите обосновават искането си с два аргумента: първо, трудът подготвя затворника за живота му след изтърпяване на наказанието му и има социализираща функция за подобряване на поведението им; второ, с полагането на труд затворниците изплащат т.нар. „кръвнина” – обезщетение за нанесените вреди от тяхното престъпление.
Изключително важна поправка тук е искането да се променят условията за работа. Ако физическо или юридическо лице желае да наеме затворници, които изтърпяват наказание, за работа, то разходите за охрана да се поемат от Фонд „Затворно дело”. В момента разходите за охрана се поемат от работодателя – доста абсурдно, при положение, че полагането на труд е част от наказанието за извършено престъпление по смисъла на нормативната уредба.
Отклонението от полагане на труд трябва да бъде санкционирано като тежко дисциплинарно нарушение, което ясно свидетелства за липсата на желание за поправяне у лишения от свобода. За да бъде научен да спазва правилата в затворническото заведение и превъзпитан, лишеният от свобода, който системно се отклонява от полагането на труд, трябва да изтърпи най-сериозното дисциплинарно наказание - изолиране в наказателна килия, казват депутатите.
Мерки за поощрения и дисциплинарни наказания
Една от най-големите награди за добро поведение на затворник е отпускането на домашен отпуск до пет денонощия. Тази награда, обаче, може да бъде дадена на всеки затворник, независимо от присъдата му – например на лица, изтърпяващи наказание при строг режим. А при първоначален строг режим на лишаване от свобода се поставят лица, извършили умишлено тежко престъпление – грабеж, изнасилване, убийство. И давайки им се награда „домашен отпуск”, се създава предпоставка те да извършат друго престъпление преди да се върнат в затвора. Поради тази причина се иска даването на домашен отпуск да се предоставя само на лица, които изтърпяват наказанието си при лек или общ режим единствено в затворническо общежитие от открит тип.
Наградите трябва да се дават при съблюдаването на по-строга процедура, като всяка заповед за предоставяне на някоя от горепосочените награди следва да бъде предварително одобрена от главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията.“
Автор: Ивайло Петров
