Милениали възобновяват многомилиардната образователна индустрия

Тъй като все повече хора търсят учебни ресурси онлайн, се очаква индустрията да се утрои до 2025 г.. Анализаторите прогнозират, че растежът ще бъде воден до голяма степен от нарастващото младежко население в Азия.

Дивя Гокулнат - съосновател на най-скъпата edtech платформа в света - Byju, забелязва това. Тя и нейният съдружник Биджу Равендран, стартират 8-милиардния бизнес в Индия през 2011 г., като първо предоставят частни уроци за допълване на редовните учебни часове.

С увеличаване на търсенето, през 2015г. двойката започва курсовете си онлайн с пускането на Byju - абонаментна услуга, предлагаща кратко видео съдържание по основни учебни програми.

„С помощта на технологиите можете да създадете висококачествено съдържание в една малка част от дадена страна и да го разпространите по целия свят“, казва Гокулнат.

Това се оказва жизненоважно по време на пандемията от коронавирус. След затварянето на училищата в цялата страна, Byju се предлага безплатно на учениците, което довежда до скок в общия брой регистрирани потребители с повече от 25% или до общо 50 милиона потребители.

„50 милиона е добро постижение“, казва Гокулнат за потребителите на приложението, които обхващат Индия и Близкия изток. „Но това, което преследваме, всъщност е увеличаване на ангажирането в приложението, което по време на коронавируса е 100 минути на ден. Забелязваме и 85% подновяване на годишните ни абонаменти.“

Компанията също така е създала и редица доработки като часове на живо, за да подкрепи повече ученици по време на пандемията. Гокулнат казва, че това може да помогне за преодоляване на образователната пропаст, особено за деца в отдалечени общности и с лош достъп до висококачествено преподаване.

„Какво би било по-лесно да направите - да им осигурите интернет връзка или да създадете училища и да им осигурите добри учители?“ - каза Гокулнат.

Както достъпът до интернет е нараснал по целия свят, така е нараснало и търсенето на приложения за образование.

Коронавирусът само изостри това. През март, когато Covid-19 бе обявен за пандемия от Световната здравна организация, изтеглянията на приложения за образование в световен мащаб са се покачили с 90% в сравнение със седмичната средна стойност през четвъртото тримесечие на 2019 г.

Това е пазар, в който Тимоти Ю, основател и изпълнителен директор на приложението за обучение по заявка Snapask, се включва. След старта си в Хонконг през 2015 г. платформата, която струва около 200 милиона долара, свързва 3,5 милиона ученици от средни училища и колежи в Азия с преподаватели. А над 10% от тези потребители са се включили през февруари и март.

Стратегията на Ю не само е помогнала на студентите да получат персонализирана подкрепа в допълнение към редовните си онлайн уроци, което той се надява да стимулира бъдещото търсене. Но също така е намалила тежестта на учителите и е осигурила отдалечена работа за около 300 000 преподаватели на Snapask.

Ю казва, че тези данни могат да проправят пътя за по-добро образователно преживяване в бъдеще - такова, което е съобразено с индивидуалните нужди на учениците.

Образованието обаче не завършва след училището или колежа. Световният икономически форум е прогнозирал, че до 2022 г. над половината служители ще се нуждаят от значителна преквалификация или усъвършенстване, за да вършат работата си - и това преди Covid-19. Сега, когато нивата на безработица достигат рекордно високи стойности, икономистите прогнозират, че много от тези работни места може и да не се възстановят изобщо.

Това е нещо, върху което Дейвид Блейк се фокусира с Learn In - високотехнологична услуга, която помага на работниците да усвоят нови умения.

Идеята е такава - Learn In работи с работодатели, за да разбере уменията, необходими за развитие на бизнеса им в бъдеще. След това служителите са поканени да завършат съответните курсове - напълно, намалено или без заплащане - с гаранция за връщане на работа в края на обучението.

Това не е от полза само за служителите, които в противен случай могат да бъдат уволнени, каза Блейк. От полза е и за работодателите, които могат да спестят от повторно наемане на служители, когато вирусът отшуми. Прогнозира се, че замяната на персонала понякога може да струва около 50% - 60% от годишната заплата на служителя.

И макар че прекъсванията в кариерата или ученето не са нещо ново, Блейк казва, че пандемията е показала, че работата и образованието вече не трябва да бъдат взаимно изключващи се - което би могло да доведе до изграждането на по-ефективна работна среда в дългосрочен план.