Македонската заблуда се разсейва, а ние можем само да допринесем

Напоследък откъм Македония все по-често се чуват гневни скандирания. За щастие, срещу правителството на премиера Никола Груевски.

Мнозина македонци явно най-накрая започват да осъзнават, че кабинетът на Груевски ще изиграе безпрецедентна деструктивна роля в историята на страната. Митинги в градове из цяла Македония, протести на журналисти, активно негодувание на опозиционни депутати и политически сили - това е нещо сравнително ново в Македония. В началото на втория си мандат, спечелилият с лекота парламентарните избори Никола Груевски вероятно смяташе, че може да поддържа заблудата, че работи в интерес на държавата още 4 години.

Икономическата бездна, в която Македония е заплашена да пропадне обаче, отвориха очите на мнозина. В страна, в която безработицата надвишава 30%, т.е. 1/3 от населението е без препитание, мегаломанските неоправдани и необяснени разходи, харчени без прозрачност и без отчет, беше редно рано или късно да предизвикат гняв. В случая с Македония, по-скоро късно.

Защото правителството на Груевски не просто води към катастрофа икономиката на страната, а и вътрешния ред, включително етническия мир. Груевски се постара изключително успешно да вкара Македония в блатото на международната изолация дори по-дълбоко, отколкото тя вече беше.

Македонците много трудно осъзнават, че не Гърция или България стоят на пътя им към ЕС или НАТО. На този път стои единствено и само кабинетът на Никола Груевски.

Целият умопомрачителен цирк със стратегията за антиквизацията, съзнателните кражби на история и култура, както и откритите провокации в обществен и политически план, биха навели всеки нормален човек на мисълта за два варианта - или властите в Скопие са невероятно тъпи, или го правят нарочно.

Първата версия отпада автоматично, защото е нереалистична. И остава единствено болезненият за повечето македонци отговор - че тяхното собствено правителство ги саботира. Груевски знаеше, че може да остане на власт, само ако Македония НЕ влезе в ЕС. Там глупостите му не минават и експерти от всички области биха направили на пух и прах новомакедонските теории за собствената им история, култура, изкуство, език и нация. И Груевски би паднал. Затова той усилено поддържа вътрешната пропаганда, периодично, акомпанирайки й с премислени външнополитически провокации.

И схемата сработи - Груевски беше преизбран. Заблудените македонци сгрешиха убедително отново. Само че дори техните илюзии явно са започнали да се разсейват, щом мъждукащите искри на едно ново гражданско общество започнаха да се забелязват.

Какво може да направи в случая България? Това, което прави от скоро - да продължи да заема твърда позиция.

От скоро, защото едва в последната година на мандата си правителството на Бойко Борисов се сети, че трябва да се активизира по въпроса. Но и това е нещо, все пак имайки предвид, че предишните правителства не направиха дори това.

Разбира се, важно е да не се радваме предварително. По всяка вероятност властта най-накрая зае нормална позиция по македонския въпрос по две причини - 1) за да отклони малко вниманието от други проблеми, и 2) заради приближаващите избори и желанието да се привлече националистическият вот. За дългосрочна радост, че правителството наистина защитава националните интереси по казуса Македония, ще трябва да изчакаме да минат изборите. Ако и след това външната ни политика продължи да бъде адекватна, значи светлина в тунела на досегашното унизително безхаберие има.

Можем да помогнем на Македония само като продължаваме да стоим на твърдите си позиции и да посочваме ясно безумията на пропагандата в Скопие. Да се надяваме, че македонският народ ще осъзнае с времето, че врагът му не е външен, а трябва да погледне към собствените си избраници, които не просто го грабят и го правят за смях - те рушат бъдещето, което този народ би могъл да има.