В Русия опитите да се повиши престижът на военната служба и тя да стане популярна редовно се провалят. Нито плакатите, нито телевизионните сериали, нито патетичните речи на пропагандистите успяват да променят основното усещане: от армията трябва да се бяга. Преди бягаха до 27 години, а сега трябва да се крият от наборната служба до навършване на 30. През всичките три години на пълномащабна война ултрапатриотите пишат с различна степен на възмущение, че "народът не струва" - хората не разбират колко е важно да се изправят "в защита на Отечеството".
За пари - да
Руснаците са готови да служат в армията (което сега означава да отидеш направо на война) за пари или ако имат нещастието да бъдат призовани. Дори безумните суми по договорите обаче не осигуряват на руските власти главното - искрената вяра в "свещения дълг". Основните приятели на държавата - армията и флотът, са пълни с хора, които нямат особена представа какво правят и защо го правят (или такива, които го правят само за пари). В същото време си струва да се отбележи, че постепенно сумите по договорите стават все по-скромни, а опашките пред военните поделения не растат. И парите не стават повече.
"Специалната военна операция" се е превърнала в място, където се опитват да отидат или истински престъпници с надеждата да заменят дългия престой в затвора със служба по договор, или корумпирани чиновници от различни нива (по приблизително същите причини), или такива, на които Владимир Путин е оставил единствения социален изход - договор с Министерството на отбраната. Наборната армия е място за изгнание и ад. И това е така от години.
Начин за борба с политическите опоненти
През 2019 година Руслан Шавединов, служител в мразения от правителството "Фонд за борба с корупцията" (ФБК), основан от Алексей Навални, е отвлечен и принудително изпратен в армията - на архипелага Нова земя, практически изолиран от всички. Това беше класическа политическа поръчка. Шавединов не е единственият, който е изпратен насилствено в армията: друг служител на ФБК, Артьом Ионов, е "призован" по същия начин. И опозиционният активист Иван Коновалов е изпратен в армията по същото време, директно от летище Шереметиево.
Като цяло подходът на руските власти е разбираем: понеже нямат основание да задържат и съдят младежите, те решават да ги изолират по друг начин. Кремъл не се притеснява да демонстрира, че руската армия не се различава особено от руския затвор. Съвсем скоро обаче Путин прецени, че вече няма от какво да се безпокои в борбата с политическите си опоненти, и властите преминаха към директни заплахи вместо принудителната военна служба. Стигна се дори до убийства на опозиционери.
Още: Африканци са "пушечно месо" за Путин: Украйна показа пленени камерунци (ВИДЕО)
Универсална заплаха
От началото на пълномащабната война заплахата да бъдеш изпратен в армията или в "специалната военна операция” стана универсална. Пропагандисти, чиновници, управляващата класа и изобщо всеки, който се смяташе за влиятелен, заплашваше да изпрати в армията всекиго, който не му бе удобен.
Любопитното е следното: хората на власт или около властта (на различни нива) понякога стават откровени. Тази тяхна нова искреност в случая със заплашването с армията и изпращането на война като цяло съвпада с популярната гледна точка - по-добре е да не ходиш, когато те призоват, и изобщо вай-добре да избегнеш службата.
Освен това тази заплаха стана банална. Всички видове репресии са възможни: скараласи се с местен чиновник? Не си дал път на кола, возеща влиятелен човек? Направил си си лоша шега с някого? Очаквай повиквателна! Това е класически когнитивен дисонанс: властите убеждават, че се води свещена война, в която всеки може да извърши подвиг, а самите те представят армията като изгнание и наказание. Затворът и въоръжените сили са станали объркващо сходни.
Още: "Да простим на Русия за всичко": Външният министър на Словакия изуми
