НАТО - Организацията на Северноатлантическия договор, е формирана през 1949 година с основната цел да се противопостави на експанзията на Съветския съюз в Европа след Втората световна война. САЩ разглеждат НАТО и като инструмент за превенция на нови националистически тенденции в Европа и за насърчаване на политическата интеграция на континента.
Идеята за НАТО обаче датира още от 1947 година, когато Великобритания и Франция подписват Договора от Дюнкерк - съюзническа декларация, целяща да се противопостави на потенциална германска атака в годините след края на войната.
Северноатлантическият политически и военен алианс е основан от 12 държави - САЩ, Великобритания, Белгия, Канада, Дания, Франция, Исландия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Норвегия и Португалия.
Още: Зеленски обяви среща с Тръмп в Хага
Ролята на НАТО като гарант за сигурност
Организацията, която в момента има 31 членове, е в основата си Алианс за колективна сигурност. Целта му е да предостави защита чрез военни и политически средства, ако една от държавите-членки е заплашена от външна на НАТО страна.
Основният елемент от договора на организацията е член 5 - клаузата за колективна защита. "Страните по Договора се договарят, че въоръжено нападение, предприето срещу една или повече от тях, в Европа или в Северна Америка, ще се разглежда като нападение срещу всички тях, вследствие на което те се договарят, че в случай на такова въоръжено нападение всяка от тях, упражнявайки правото си на индивидуална или колективна самоотбрана, признато в член 51 от Устава на Организацията на обединените нации, ще окаже помощ на нападнатата страна или страни по Договора, като незабавно предприеме, индивидуално и съгласувано с останалите страни по Договора, такива действия, каквито смята за необходими, включително употребата на въоръжена сила, за възстановяване и поддържане на сигурността в Северноатлантическата зона", гласи член 5 от договора.
Той е бил задействан само веднъж от създаването на НАТО - от Съединените щати след терористичното нападение от 11 септември 2001 година.
Още: Зеленски с прогноза кога Русия може да атакува НАТО
Защитна стена срещу Съветска Русия
През 1955 година СССР отговаря на НАТО като създава военен алианс със седем други източноевропейски държави - Варшавския пакт. След падането на Берлинската стена, последвано от колапса на Съветския съюз обаче, се отваря път за нов модел на сигурност в Европа след Студената война.
Свободни от съветските окови, няколко от бившите членки на Варшавския пакт влизат в НАТО. Унгария, Полша и Чехия се присъединяват към Алианса през 1999 година. Пет години по-късно - през 2004, към НАТО се присъединяват и България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения. Албания и Хърватия стават част от Алианса през 2009, а Северна Македония и Черна гора - през 2020 г.
Швеция е последната страна, присъединила се към НАТО - през март 2024, а малко по-рано това направи и Финландия - през април 2023. Три държави в момента са в графата "желаещи да се присъединят" - Босна и Херцеговина, Грузия и Украйна.
Още: Япония отмени участието си в срещата на върха на НАТО
Политика на отворените врати
На фона на продължаващата война между Русия и Украйна амбициите на Киев да стане част от НАТО отново са на дневен ред. За Русия това е червена линия. Политиката на отворените врати на Алианса, описана в член 10 от Северноатлантическия договор, обаче предполага, че всяка европейска държава, която пожелае и може да подпомогне "сигурността на Северноатлантическия блок", има право да се присъедини към НАТО.
"От държавите, които искат да станат членки на НАТО, се очаква да отговарят на определени политически, икономически и военни условия, за да се подсигури, че ще могат да подпомагат сигурността на Алианса, освен че ще се възползват от нея", се обяснява на официалния сайт на НАТО.
Източник: Дойче веле
