"Ако вие не работите тук, ще бъдем принудени да вкараме специалисти от други държави, които ще работят за 500 долара щастливи, колкото може да си позволи държавата".
Тази мила препоръка към младите лекари се отрони без задръжки от устата и сърцето на Тошко Йорданов - едновремешен хъш и днешен сприхав екзекутор. После Йорданов каза, че думите му са извадени от контекста - но това не е така. Нищо подобно.
Контекстът е даже още по-лош. Изгледалите пълния запис от заседанието на парламентарната комисия ще станат свидетели на нещо много по-отблъскващо. Този човек всъщност направи жлъчна и яростна пледоария срещу исканията на специализантите, която изглеждаше цялостна и добре обмислена. Последователно ги обвини, че:
- а) са разглезени
- б) не разбират нищо от политика
- в) не е сигурно, че разбират и от медицина
Той ги гълча, докато им се подиграва, иронизира ги, докато им се присмива, и не само, че им препоръча да изгубят всички надежди, но и ги накара да се чувстват виновни за това, че са ги имали. В целия шемет на сарказма аз даже не разбрах по същество "държавническата препоръка": Йорданов хем даде на кандидат-лекарите да разберат, че за колегите им в чужбина нещата са по-зле (ходете в Италия), хем им съобщи, че ако вземат да останат тук и спешно не занижат очакванията си, ще си внесем лекари от други държави, които ще работят за 500 долара и едва ли не ще викат: "Да живей България". Няма значи оправия. Напуснеш страната - лошо, няма да издържиш на конкуренцията. Останеш, пак беда: ще ти внесем конкуренция.
Това изказване е шокиращо, но не е изненадващо. Защото цинизмът отдавна разяде дълбоко българската политика и това даде път за развитие на неговата сестра: поразителната наглост. Йорданов и Слави Трифонов изградиха политическа кариера след като застанаха зад движението "Системата ни убива" - в онези времена, когато Валери Симеонов по сходен начин заяви без капка срам, че майките на деца с увреждания са "кресливи", а децата им "уж болни". И ето че Йорданов стигна до същото място, до същия злокобен пик на кариерата: и той част от системата, и той помощно колелце в машината на ГЕРБ и Пеевски, и той готов да нападне беззащитните, докато корпулентното дуо храносмила последните остатъци от държавата.
В този смисъл исканията за оставка тук нямат никакъв смисъл - невъзможно е Йорданов да си подаде оставката, защото моралният провал, необходим, за да произнесе суровата си присъда над бъдещите лекари, говори за вцепенение, по-голямо от вероятността и той, и ИТН въобще да се изправят някога. Впрочем всеки сценарист знае, че това е една обичайна, класическа арка: да се превърнеш с гръм и трясък в този, срещу когото си.
Можеше обаче с малко по-достойни реплики.
Автор: Райко Байчев
