"Нема такава държава": как предсказанията на Слави Трифонов се сбъднаха

Политическата идеология бе разказана с песен 

Едноименната хитова песен “Нема такава държава” на Слави Трифонов и Ку-ку бенд е от 2013 г. и съдейки по първоначалното име на партията, може да се счита за отправна точка и дори за манифест на политическата платформа. Още повече, че след заявката на Трифонов за влизане в политиката през 2019 г., слоганът видимо беше тренд, дори като стикер на задния прозорец на много автомобили.

Леко нецензурната песен явно е основнополагаща за политическата партия, което ѝ придава историческа значимост. Опит за литературен анализ на произведението показва, че в нея авторът и лирическият герой предсказват събитията от влизането на ИТН в политиката до наши дни. Тоест, в текста на песента се съдържа т.нар. самоизпълняващо се пророчество, в което едно предсказание се сбъдна заради положителната обратна връзка между вярване и поведение.

Освен при модерните Ню Ейдж философии, самоизпълняващото се пророчество присъства и в древните литературни произведения и драми, приказки и дори в модерната икономика.

"Добър вечер, уважаеми зрители. Спите ли?" 

Всеки куплет на песента започва с "Добър вечер, уважаеми зрители. Спите ли?", което очевидно свързва лирическия герой и изпълняващия речетатива Слави Трифонов в ролята на будител на зрителите, които са се опънали на дивана пред телевизора вече над 20 години. Първият куплет се характеризира с осмиване на полицейските операции в периода на написването на произведението, водени от тогавашния МВР министър Цветан Цветанов:

Играят си на страшни, безкомпромисни ченгета.

И правят операции с позорни имена

Октоподи, скариди, друга морска храна.

След което осмиването се прехвърля върху журналистите:

А пред кабинетите ги чакат журналистките -

Такива журналистки само да искате.

Още не са я качили във джипа,

А тя вече посяга и сваля му ципа.

Същото унизително отношение към журналистите наблюдаваме в последните седмици и месеци от депутатите на ИТН и самия Слави Трифонов, който също като "изчегъртвания" Борисов предпочита формата на изявленията по Фейсбук, където няма опасност някой да му зададе въпрос, или спорадична поява в западно издание, след което обикновено заявява, че не е бил разбран. 

"В устата му - глупости, в очите му - злоба"

Вторият куплет започва с вечните протести и безизходица на младите хора в България: 

Двама-трима студенти уморено протестират

Няма шанс тук за тях - най-добре да емигрират

След което популистическото отношение "всички са маскари" се прехвърля с нецезурни думи и върху депутатите без значение от политическа принадлежност:

На трибуната качва се някакъв п******т.

П******т, п******т, но облечен във власт.

В устата му - глупости, в очите му - злоба

Той тая власт ще я стиска до гроба.

А щом свърши поредният смешен дебат,

Ще отиде да ч**а в Студентския град.

И така стигаме до кулминацията в третия куплет:

Добър вечер, уважаеми зрители. Спите ли?

Или чакате да дойдат поредните спасители?

Колко пъти се повтаря старата история -

Изхвърляме единия, прегръщаме втория.

Някой знае ли как един милиционер,

Внезапно събужда се милионер?

И нали уж са нови, а пак са си същите.

Правят се на шефове, гледат мрачно, мръщят се.

Изведнъж става ясно, че са пълни с имоти

Изведнъж става ясно, че са пълни идиоти.

И какво да ги правим сега тия кавали

Щом така или иначе сме ги избрали?

Тук на "уважаемия зрител", гледащ видеоклипа на “Нема такава държава” в мрежата или четящ текста на песента, като в ретроспекция му се явяват кадри от сърдити изказвания на депутати от ИТН от парламентарната трибуна, от кулоарите на парламента, Фейсбук профила на г-н Трифонов, телевизионни интервюта на номинирани за министри. В този момент "уважаемият зрител" разбира, че поведението им вече е предсказано:

И нали уж са нови, а пак са си същите.

Правят се на шефове, гледат мрачно, мръщят се.

Зрителят се сеща за скандалите с "калинките" на Борисов и после с напомпаните до границата на лъжата биографии на проектоминистрите на господин Трифонов и нелепите им изказвания в социалните мрежи...

Само ултрапопулист може да бие популист 

И моментът на осъзнаване на самосбъдналото се пророчество идва изненадващо, като парния влак от първия филм на братя Люмиер. "Уважаемият зрител" осъзнава, че пророкът/лирическият герой сам си предсказва политическото бъдеще, което няма как иначе да се развие. Защото претендиращите, че са дошли да налагат нов модел в политиката, всъщност използват същите инструменти и похвати като Борисов, когото искат да изчегъртат с помощта на "партиите на протеста".

И ако Борисов безспорно е популист и предлага на избирателя "алтернативни факти”, с помощта на които си създава героичен ореол на борец с комунистите или с руските служби, то Слави е ултрапопулист. Той и неговите хора използваха всички страхове на хората в предизборната си кампания и в тези седмици в парламента - играеха със страховете от обедняване при въвеждане на еврото, отричаха ваксините и омаловажаваха опасността от коронавируса в държавата с най-нисък процент ваксинирани и една от тези с най-висока смъртност в ЕС. И като цяло яхат всичкия пропаганден фейк, включително джендър конспирацията и прочее. От тази гледна точка, те не са нови. Ние просто получаваме Борисов на стероиди. Или както се пее в песента:

Колко пъти се повтаря старата история -

Изхвърляме единия, прегръщаме втория.

Кабинетът на ИТН се провали, но дори да беше избран, той нямаше как да оцелее, защото не можеш да разчиташ за подкрепа на някого, когото плюеш и обиждаш, докато уж градите мостове. И така ИТН пак ще се явят на следващите избори и "Нема такава държава" ще зазвучи по площади и концерти, защото като всяко самосбъдващо се пророчество в основата му стои грешна постановка и пророкът използва развоя на събитията като доказателство, че той е бил прав от самото начало.

Иначе политическият манифест на г-н Слави Трифонов завършва с припева:

Пак ли ще живееш във лъжа?

Нема такава държава!

Пак ли ще търпиш и докога?

Нема такава държава!

Няма смисъл от това

И последната илюзия умря

В тая страна

На власт е глупостта.

Автор: Георги. А. Ангелов, Дойче веле