"Всъщност бях решила да напусна Иран още през 2023 г., след потушаването на женското движение, споделя пред ДВ лекарка в средата на 30-те, която иска да остане анонимна. От началото на лятото тя и семейството ѝ живеят под наем в Турция, но смятат да продължат към Германия. Войната в Иран само е ускорила заминаването им.
Тревогите около войната
"Признаването на професионалната ми квалификация в Германия отне две години. След това си записах час в германското посолство в Техеран. Но тогава, през лятото на 2025 г., избухна 12-дневната война. Посолството затвори и вече не знаехме какво ще се случи по-нататък", казва тя.
Още: МИ5: Русия и Иран засилват хибридните си атаки във Великобритания
В началото на 2026 г. избухна нова война, която засилила тревогите на лекарката за нови бомбардировки и вътрешни вълнения и политически хаос в Иран.
"Затова – подобно на много други хора, които срещнахме по време на процеса на емигриране – решихме първо да се преместим в съседна държава. Планът ни беше, след като прекараме шест месеца в трета страна, да кандидатстваме за виза в германско посолство. Така заминах за Турция със семейството си", разказва тя за ДВ.
Турция като транзитна дестинация
Турция е една от малкото държави, в които иранските граждани могат да влизат без виза за срок до 90 дни. От началото на войната хиляди иранци са пресекли границата с Турция. Мнозина се опитват да уредят правния си статут, като си осигурят стандартни разрешения за пребиваване, вместо да преминават през процедура за получаване на убежище. В зависимост от вида на разрешението за престой се изискват и доказателства за наличие на достатъчно финансови средства и валиден договор за наем.
Още: Иран засилва натиска над жените, отказващи да носят хиджаб
Ситуацията в германското посолство в Техеран междувременно се е подобрила, споделя лекарката. Някои от нейните неженени приятели – които, подобно на нея, първоначално са заминали за Турция и са похарчили значителни суми по време на престоя си там – са се върнали в Иран, за да кандидатстват отново за виза оттам. Тя и съпругът ѝ обаче са решили да се придържат към първоначалния си план и – въпреки всички трудности – да изчакат в Турция.
"Не мога и не искам да замина за Германия без семейството си. Не знам колко време ще отнеме на семейството ми да получи виза. А и не знам какво може да се случи през това време. Във всеки един момент може да избухне нова война", обяснява тя.
Броят на иранците, които сега живеят в Турция, може да бъде определен само приблизително въз основа на различни статистически проучвания. Според официални турски данни през 2025 г. в страната са пребивавали близо 100 000 ирански граждани.
Едно поколение без перспективи за бъдеще в Иран
Сред тях има многобройни висшисти и квалифицирани специалисти, които се надяват да се установят трайно в Европа или Северна Америка. Изселването на висококвалифицирани специалисти и студенти е едно от най-големите предизвикателства пред иранското общество. Вече почти няма семейство, в което да няма поне един човек, което е емигрирал или да обмисля да емигрира.
Проучване от 2025 г., проведено от университета в Гилан, изследва връзката между възможностите за социално участие и готовността на студентите да емигрират. Резултатите разкриват ясна взаимозависимост: колкото по-ограничени са възможностите за социално участие, толкова по-силно е желанието на студентите да напуснат Иран. За тези млади хора е важна не само икономическата ситуация. Липсата на възможност за политическо участие, обществените ограничения и усещането, че не могат сами да определят собственото си бъдеще, също карат много хора да напускат страната.
Махса, която е на около 25 години, вече е приета в германски университет. Макар че може да разчита на подкрепа от семейството си, финансовото бреме за нея е сериозно. 70-годишният ѝ баща се опитва да я успокои: „Не се тревожи. Ще продам колата си", казва той. И 23-годишният Али мечтае за живот извън Иран. Той има бакалавърска степен по инженерни науки и в момента се подготвя за приемния изпит в държавен университет, за да започне магистърска програма.
Дългосрочната му цел е ясна: когато получи по-добра диплома, той смята да напусне страната – по възможност със стипендия. "Това е моята мечта за по-добро бъдеще", казва той.
Източник: Дойче веле