Тотално отчаяние. Това предизвика в мен поредното пространно телевизионно интервю на премиера Бойко Борисов, в което бяха засегнати 123456789 различни теми. И не за друго, а защото Борисов е единствената алтернатива за управление, която все пак събира най-много подкрепа на принципа най-малкото зло.
Още: Ударът срещу ПП разчиства терена за Радев?
Още: Под заплаха ли е полското икономическо чудо?
Едночасовото интервю във вчерашния сутрешен блок на Нова телевизия на нашето политическо Слънце ми напомни много силно за един брилянтен текст на Веселина Седларска в reduta.bg – "Социопатите, които ни управляват". Трябва да бъде прочетен изцяло, за да е ясна една от горчивите поуки – че мислещите хора, които имат способностите да правят живота по-добър, стават все по-свиващо се малцинство.
Сетих се за този текст в момента, в който Борисов обяви, че щом държавната администрация почне да ни тормози по-малко и не трябва да се срещаме с нея лице в лице за всяко тъпо документче, ще се успокоим и животът в България ще стане по-хубав. Със сигурност е така, спор няма – но животът в България няма да стане хубав. Всъщност ще стане малко по-търпим, което все пак си е добра новина на фон на няколко много лоши. Кои са много лошите ли – рано-рано сутринта на 22 юни Борисов ясно ги каза или където не ги каза, поведението му ги показа. Нека видим едно по едно:
Първа опорна точка на Борисов - развитите болтове от колата на НСО на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) не са съдебна реформа. Фалшива новина – са и още как. Те показват, че в България председателят на най-важния ни съд не може да е сигурен в държавата, защото предлага реформа на прокуратурата. Точно заради този простичък факт премиерът ни издрънка куп небивалици – как едва ли не шофьорите от НСО седят с гаечни ключове и постоянно поправят "8-9 годишните автомобили", които трябвало да карат, горките. Не познавам и един шофьор със солиден стаж, на когото да му се е налагало да завива болтове на джанта профилактично. И дори не искам да проверявам на каква възраст е автопаркът на НСО, че кой знае какво ще излезе – може и да не е толкоз престарял. Но пък вицът как Борисов мести багаж от една кола на НСО в друга, защото „техника е, разваля се”, си заслужава. И още нещо смешно – НСО проверили записите от проверката на колата от само на 1.06.2017. Интересно само в един ден ли може някой да развие 4-5 болта или проверката трябва да е за по-голям период от време?
Още: Кой наистина вкара Русия във войната срещу Украйна? Фактите
Още: Защитната стена НАТО: защо беше създаден Алиансът?
Втора опорна точка на Борисов – в България всичко се казва и пише, няма кой от властта дори да посмее да крие нещо, защото медиите ще разберат и ще посочат неизбежно. Фалшива новина - ако беше така, г-н Борисов, щеше да има достатъчен обществен начин и съответно куп присъди за афери като КТБ и „САПАРД”. Но няма – защото много успешно медиите, които трябва да са кучетата-пазачи на демокрацията и посредници между властдаващи (обществото) и властползващи (политиците), са разединени чрез икономически бариери. Огромната част са под контрола на Делян Пеевски, който винаги е на гребена на вълната, независимо кой официално управлява. Единственият начин това да става е, ако има достатъчно лостове за влияние – или по-простичко казано, държи кирливите ризи на всеки политик, който е от значение. А след като медиите не следват масово основни принципи, то и обществото става разделено – това се наслагва година след година, което води до незаличими разломи. Така нацията губи възможността да контролира истински политиците си и оттам насетне е лесно за единици да живеят повече от прекрасно на гърба на всички останали. Тези "всички останали" вече дори не могат да се обединят срещу това, защото прекалено много от тях не осъзнават кой е виновен – не им е постоянно пред очите, значи е далеч от сърцето.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още нещо - ако в България имаше свобода на медиите и правов ред, нямаше Борисов да е последна инстанция за всичко. В нормалните държави за всяка област има отговорни, които дори са специалисти в тази област. У нас моделът на Бащицата претворява в гротеска народната мъдрост "Майстор Тричко може всичко".
Трета опорна точка на Борисов – аз реагирах на думите на Путин за азбуката, Румен Радев може да кани когото си поиска. Фалшива новина – реакцията на някакво събитие не означава, че не трябва да има реакция, когато има развитие. Факт е, че Радев в типично свой налагащ се все по-ярко стил реши да потвърди за поканата на Путин в 23:10 часа на 19 юни, та да не бъде прекалено забележимо. Но е факт и, че Борисов е лидерът на изпълнителната власт в България по конституция, докато в Русия това е Путин – по тяхната конституция. Така че сега нашият премиер трябва ясно да каже дали ще бъде допуснато Путин да стане патрон на 140 години от Освобождението ни, след като съвсем неслучайно той каза как славянската азбука дошла от македонските земи. Но Борисов винаги е действал на принципа "преклонена глава сабя не я сече" – не си изиграва картите така, че да има лостове за влияние, а разчита само на елементарния принцип "все ще се разберем някак". За някои неща обаче няма как да се разберем - и трябва да можем да се защитим, а не да склоним глава.
Четвърта опорна точка на Борисов – историята е казала кой кой е, важен е поклонът пред цар Самуил, а отдолу какво пише, няма значение. Фалшива новина – има и още как. Защото поклонът е признание. И като признаваш една лъжа, ти помагаш за бъдещи проблеми.
Още: Сигурно убежище за инвеститорите: Защо всички търсят платина
Още: Луксът на Орбан и неговите хора
За финал ще се върна отново на текста на Веселина Седларска "Социопатите, които ни управляват". Социопатът е човек, който прави разлика между добро и зло, но няма съвест, за да се спре да прави зло. Извършва нещо нередно, но не му пука, защото за него това е реализъм и прагматизъм. Но злото, уважаеми читатели, не е малко или голямо – то си е зло. Надявам се все някога българите да поискат масово да изберат измежду голямо и по-голямо добро. Дано – няма да е скоро със сигурност.
