X
 
 

Плевнелиев може да е добър човек, но дали е добър президент?

25139
Плевнелиев може да е добър човек, но дали е добър президент?

Шумотевицата покрай гафовете на държавния глава отклонява вниманието от малкото му същностни действия, които са далеч по-скандални и заслужават много по-остра критика.


Голяма доброта се стеле над държавния връх. Откакто Плевнелиев го покори, благи думи и вести пърхат над озъбените някога канари. В първо лице. "Аз съм от партията на добрите", заяви Плевнелиев в предизборния октомври на 2011 г. "Пожелавам му, като си свърши мандата, да е пак същият добър човек", потвърди премиерът Бойко Борисов през лятото на 2012 г.

"Президентът е един добър човек", добави и вътрешният министър Цветан Цветанов на 16 септември, ден след като бе нарушен поставеният от държавния глава срок за оповестяване на "напредък" в разследването на бургаския атентат. За да не остане съмнение, че Плевнелиев наистина е добър човек, го напомни пак сам той: "Много търпелив съм, добър по душа, но с кауза, стойности и ценностна система", заяви в края на ноември, мотивирайки действията си при клетвата на съдия Венета Марковска.

Образът "Плевнелиев - един добър човек" не е случайна хрумка в литературата на управляващата партия. От една страна, тя може да оправдава изненадващи негови ходове (главно изказвания), от друга - да внушава лични нравствени качества. Първото е

хитрост за политическа употреба

при дисхармония в мелодията на ГЕРБ ("Какво да го правим, прекалено е добър!"). Второто е пиарен трик, който цели общественото съмнение да бъде превърнато в доверие ("Той не е вечно съгласен, послушен, мек, какъвто визуално изглежда, просто е добър!").

Не на всеки политик може да се закачи определението "добър". На Борисов например не може. Но на всеки трябва да бъде измислено качество, с което да се обясняват нежелателни странности. Така необщителният навремето цар бе характеризиран като мъдър - "Мълчи, тъй като мълчанието е злато".

От няколко дни Плевнелиев трупа имиджови вреди. "Българските планини в Колорадо" разкрасяват

огърлицата от гафове,

отдавна низана от него и екипа му - объркването на Чехия с Полша (и Чехословакия) при приема на Вацлав Клаус, подаряването на гигантско яйце-кич на папата и т.н., са част от другите мъниста.

По-интересното е друго. Обществената шумотевица, усилена от медийното ехо, отклонява вниманието от същностните действия на Плевнелиев, далеч по-скандални. Които - не щеш ли, се оказват пак провокирани от една "голяма човешка добрина"?

Росен Плевнелиев назначи за конституционен съдия вече бившия главен прокурор Борис Велчев. Случи се без обществен дебат, откритост, каквито прокламира президентската институция. С назначението държавният глава даде изключително висока оценка на прокуратурата, сложи й печат на почтеност и морал ("В Конституционния съд трябва да влязат най-добрите").

Плевнелиев обяви Велчев за реформатор и, разбира се: "Той е един изключително компетентен, добронамерен, комуникативен и посветен българин". Оценка, която очевидно рязко се различава както с мнението на Европейската комисия - критичните доклади за борбата с престъпността и корупцията у нас, за пасивността или неефективността на прокуратурата, за липсата на присъди по ключови дела не само не се смекчават, а се ожесточават. Разминава се и с недоволството на обществото от липсата на правосъдие и възмездие.

Росен Плевнелиев подписа моментално и указа за новия главен прокурор Сотир Цацаров. Стори го при съмнения за порочност на изборната процедура и имотната сделка на съпругата му. "Г-н Цацаров тръгва с висока степен на обществено и институционално доверие", заяви Плевнелиев. С което със сигурност е обидил жестоко поне един човек - Венета Марковска. Тя ползваше същото обществено "доверие", имаше и институционално.

Еднакви принципи?

Добрият човек Плевнелиев отново зае поза, сякаш избира число от ценностна координатна система: "Подписах без съмнения".

Но дали избирателите на Плевнелиев споделят демонстрирания от него морал в тези казуси? Виждат ли почтеност, откритост, борба за обещаната предизборно промяна, добри решения? Засега Плевнелиев получава похвали единствено за речите си ("Прави гафове, но говори смислено, не е като Първанов" - казват феновете). Но е добре да коментират действията.

Съдебните казуси, при които президентът се намеси или не намеси, бяха що-годе единствените реални събития, по които трябваше да вземе отношение през първата година от мандата. Другото бяха речи и протокол. Добре е наистина избирателите му да кажат оценката си, тъй като мнението на хората, които не гласуваха за Плевнелиев, едва ли се е променило.

Колкото до провалената клетва на Марковска, стана ясно, че това не е било внезапно и самостоятелно решение, а предварително стикован пожарен вариант за потушаване на скандала. Нека не забравяме, че президентът се мотивира с незнайно как появило се "писмо от прокуратурата". Т.е. дори и при това единствено запомнящо се действие инициативата не идва от него - той е просто удобният изпълнител на нечия воля.

Плевнелиев не е взел отношение по нито един от скандалите, които разтърсват обществото през последните няколко месеца. Не се знае какво е мнението му за наглите опити на ГЕРБ да наложи контрол върху предстоящите избори чрез недемократични промени в Изборния кодекс. Нито по земеделските сделки "кон за кокошка" с неслучайни хора, които се оказа, че продължават и при това правителство, въпреки героичната битка срещу тях по времето, когато ГЕРБ бе опозиция.

Като върховен главнокомандващ не е взел отношение и към намерението на военното министерство да купи златни португалски изстребители трета употреба... Мнението му за референдума за АЕЦ също е доста безлично.

След десетина дни Плевнелиев ще празнува една година от началото на мандата. Обзалагам се, че ще изпъкне с вдъхновена реч, някои друг гаф, а Борисов и Цветанов ще кажат, че той е един много добър човек. Колко точно е добър и за кого ще стане ясно след лятото, когато ГЕРБ няма да са хегемон във властта.

Потпури

Нормативно оптимистичният президент

След като се прочу с прозвището "психиатърът на Костов", д-р Николай Михайлов е на път да се превърне в "аналитикът на Плевнелиев". Неподражаемите му коментари по адрес на държавния глава събрахме по повод наближаването на една година от встъпването в длъжност на Росен Плевнелиев като уникален психоаналитичен портрет на "един залутан президент".

9 януари, 2012 г., в. "Труд":

"Росен Плевнелиев е сладур на трона. Едва сдържа добротата си, за да не прерасне в танц. До изборите ще функционира като протеза на Борисов, нататък ще видим. Някой трябва да го посъветва да придобие тежест. Не важност, а сериозност. Иначе ще развие кариера на "перце", на нещо летливо и несъстоятелно."

24 януари 2012 г., в. "24 часа":

"Росен Плевнелиев е човек, залутан в неприсъща роля. Компенсира дилетантизма си с възторг. Направил е труден избор, вероятно семейно непопулярен, да се посвети на политиката. Сега развива съзнание за мисия. Но играта е тънка, а не възторжена. Нещо от усмивката му трябва да помръкне, за да престане да прилича на Роберто Бенини от "Животът е прекрасен". Животът е хубав, но българският е сложен. Идеята му да се сражава с корупцията трогва. Защо ми се стори, че Борисов слушаше заканите му с лека усмивка, като професионалист от всички барикади, на когото разказват анекдот. И като човек под подозрение, да добавя. С Маргарита Попова са като абитуриенти пред бал. Чар и лекомислие."

7 май 2012 г., в. "Труд":

- Как изглежда след 100 дни?

- Свеж и залутан. Президентството е тясно за безпричинната му бодрост и трудолюбивите му пориви. Ентусиазмът му прелива границите на службата и не знае къде точно да спре. Сега работи върху бизнес план за България. Предвижда, подозирам, и космическа програма. Може и да полети. Съветвам Маргарита Попова да остане на земята, ако поиска да го придружи. До края ще се пита обаче: "Защо ми трябваше всичко това?", но няма да може да си отговори. Ще пребъдва активен и озадачен до края. Като се сетя обаче, че можеше да бъде Цветанов, възкликвам вътрешно: "Ура".

4 януари 2013 г., БНР, програма "Христо Ботев", "Нашият ден":

"Росен Плевнелиев вече има стабилната физиономика на човек, който не може без гафове. Те са му съприродни. Той самият напредва към това да се окаже конституционен гаф, тоест гаф по дефиниция. Сещам се за една много любопитна теория, която има много разнообразни и емпирични потвърждения. Тя гласи, че в живота съществуват съвпадения, които нямат причинно-следствена връзка, но има смислова връзка между тях. Да разгледаме случая с Плевнелиев. Той говори патетично в типичното за него прекраснодушие, защото той е на границата на това да изпее собствената си реч, той е в една своебразна възхита, крайно и подозрително любвеобилен, той просто не може да сдържа позитивното си настроение. И това е всъщност метапосланието на неговата реч: "Не унивайте. Тук има, освен всичко, и учени хора, разположени в библиотека. Аз съм един от тях. Знам немски. Говорих с папата на този език. Аз не съм Бойко Борисов". Това го има вътре. Има двама мъже отгоре. Единият не знае никакъв език, освен конграчулейшънс, другият говори с папата на немски и е разположен между много книги. Тази претенция обаче, с патетиката на неговото благодушие, беше прерязана тъкмо от това съвпадение на колорадския гаф. Което означава, че самият Плевнелиев по тайнствен начин влачи със себе си съвпадения от такъв тип по причина на това, че ги поражда. Това е феноменът на самоосъществяващото се пророчество на типа. Той оттук нататък, след Колорадо, ще се натъкне на друго нещо, което ще му сервират случайни хора, за да понесат уволнение. Въпросът е, че публичната кариера на този човек, който не си е на мястото, ще продължи да се свързва с такива случайни събития, които подкрепят генералното впечатление, че е залутан в сфера, която не му е присъща.

Той е много амбициозен. Това, което направи с Венета Марковска, е на границата на комичното, макар и социално полезно. То е спорно само по себе си. В него има нещо от характеристиката на гега. То е на границата на комизма от немите филми. Защото той не говори много, яви се, изчерви се, без да се изчервява, скри се зад гърбовете на строените конституционни съдии, влезе през една врата, излезе през друга, никакви особени разяснения не даде, освен че се увенча през коментарите на хората от неговата институция с непреходната слава на социалночувствителен човек, на човек със съвест и т.н. Плевнелиев е такъв и той не може да бъде друг, защото е лек по дух. Той е прекраснодушен, нормативно оптимистичен. Той просто ни агитира да бъдем обзети от това характерно настроение от типа: "Ах, къде ще сложим розите". Плевнелиев ще внесе нещо извънредно положително в българския живот - той ще ни съсипе с мечтания.

Проблемът на Плевнелиев е, че дори когато вземе правилно решение и отстоява правилна позиция, решението му няма тежест. Президентът е представителна функция. Само че през представителната функция той трябва да има политическа сила. Въпросът е, че не може да я набави по силата на това, което представлява. Той има верни решения, но те изчезват. На преден план остава дребният физиономичен гаф с Колорадо".

"Златен скункс" за президентството

Прессекретарят на президента на България Росен Плевнелиев се сдоби със "Златния скункс" на "Господари на ефира", съобщиха от предаван...


Диян Божидаров
Сега

Етикети:

Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!
Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение помага за нашата кауза - обективни новини и анализи. Бъдете активен участник в промяната!

И приеми нашата лична благодарност за дарителство.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com