Ситуацията в Сирия и бушуващата гражданска война там вече е във фокуса на всички световни медии. И основният въпрос, който се дискутира упорито, е ще има ли широкомащабна външна намеса, която да сложи край на двугодишния конфликт между режима на Башар Асад и опозицията в страната.
Още: "Те бяха обесили собствените си деца"
Още: Орбан: "Брюксел си играе с огъня". Омразата срещу Украйна
Как обаче се стигна дотам, че по-малко от две години след официалното изтегляне на САЩ от Ирак, Западът е готов отново да хвърли военни сили в Близкия изток?
Всички помним какво стана, за да може САЩ да нахлуе в Ирак. След атентатите от 11 септември 2001 година в Ню Йорк и Вашингтон САЩ обяви глобална война на тероризма. Първо на мушката попадна Афганистан заради даденото на Осама Бин Ладен убежище, после дойде ред и на Ирак. Сценарият беше подобен – появиха се „данни”, че Саддам Хюсеин има оръжия за масово поразяване, имаше мисия на ООН за проверка, не беше намерено нищо, но САЩ влезе с армия в Ирак, за да възстанови демокрацията и„в името на доброто, както каза преди два дена и бившият ни външен министър Соломон Паси”. Впоследствие Вашингтон си призна, че такова оръжие не е открито, но в крайна сметка държавата, която е на второ място в ОПЕК по износ на петрол и преди година счупи месечния си рекорд по износ, се оказа под американски контрол. А енергийните ѝ ресурси бяха разпределени между американски компании – например „Халибъртън” на бившия американски вицепрезидент Дик Чейни.
Какво става в Сирия – преди дни стана факт атака, при която с голяма вероятност е използвано химическо оръжие – може би зарин. Инспектори на ООН вече проверяват какво се е случило и се очаква в събота, 31 август, да свършат работата си и да напуснат Сирия.
Още: Жътварят на смъртта
Още: "Даже не мога да обясня как се съгласих": Как Русия превръща украинските деца в терористи
Природните ресурси
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: В Китай искат хората да работят по-малко. А причината е в добре известен парадокс на капитализма
Още: Русия разполага военна техника близо до Финландия. Нови танкове се пазят за "по-нататъшна употреба"
Вчера сутринта в сутрешния блок на Нова телевизия професор Боян Чуков направи анализ на ситуацията, като един от разискваните въпроси беше за петрола на Сирия. Не беше засегнат обаче много по-важен аспект – този за находищата с природен газ. А ето каква гледна точка дава в тази насока блогът The Truth About Syria.
Когато заговорим за войни от Индустриалната революция насам, в девет от десет случая става въпрос за преразпределение на природни ресурси с оръжие в ръка. А при Сирия има какво да се постави под контрол – две огромни находища на природен газ в лицето на Левантийския басейн и Южен Парс.
Още: Разединени американски щати: Какво свърши Тръмп с Америка за 100 дни
Още: "Надяваме се на 9 май Путин да сложи край на войната в Украйна"
През 2010 година американската компания Noble Energy открива находищата „Левиатан” (предварителни оценки за 450 млрд. куб. метра газ или стойност от около 45 млрд. долара) и „Тамар” (180 млрд. кубични метра а газ по предварителна оценка), а по-късно се оказва, че те са само част от цяла система залежи в т. нар. басейн Левант, чийто ресурсен потенциал се изчислява на 3,5 трилиона кубични метра природен газ, както и на най-малко 1.7 милиарда барела петрол. Израел веднага обявява намеренията да започне експлоатация по находищата, а в края на май тази година стартира проекта по Тамар - въпреки че претенции към целия Левантийски басейн могат да имат Сирия, Ливан, Кипър, както и палестинците. На всичкото отгоре предварителните проучвания показват, че потенциално може да бъдат открити още големи находища на природен газ в басейна между египетското и гръцкото крайбрежие. Още през 2009 година гръцка компания прави проучвания и са открити малки петролни залежи. Днес те се изчисляват на 22 милиарда барела в района на западното гръцко крайбрежие и около 4 милиарда барела в северната част на Йонийско море.
Колкото до находището в Южен Парс, което се поделя между Иран и Катар, то не е просто голямо находище - то е най-голямото находище в света на природен газ, чийто обем е шест пъти по-голям от второто по големина находище на планетата – Уренгой (Русия). По оценки на МАЕ в Южен Парс има залежи от 51 трилиона куб. метра газ. Чрез Южен Парс Иран изнася 37 млрд. куб. метра газ ежегодно. То е и в основата на напрежението, което се получи между сунити и шиити в региона през последните години.
Фигурите
В момента Иран е истински икономически трън в очите на САЩ– страната е на второ място в света по доказани ресурси на природен газ в света, с изчислени 33,5 трилион куб. метра. Планираните за строеж газопроводи между Пакистан и Иран означават, че Иран ще може да изнася газ към Китай директно, а катарският дял в Южен Парс, поради малката площ на страната, е с ограничена мобилност. Катар обаче е една от държавите в Близкия изток, които са твърдо подкрепяни от САЩ и които не бяха засегнати изобщо от Арабската пролет - другата такава е Саудитска Арабия. Сирия се оказва и нещо като коридор за Иран към Средиземноморието, а оттам пътят към Европа и Северна Африка е отворен. Сирия всъщност е възлов елемент в този план за износ на газ от Иран, който, разбира се, не устройва Катар, нито пък Турция, която се натиска за газопровода „Набуко”, който ще минава през турска територия. А само преди месец-два консорциумът, управляващ „Набуко”, смени маршрута – по Трансадриатически газопровод, а не през България и Румъния към Австрия. Реджеп Ердоган пък не пропуска да напада Башар Асад, като не можем да не припомним и друга връзка в тези двустранни отношения – Дамаск дълги години финансираше ПКК и Абдула Йоджалан.
И така – за тези две находища – Левантийски басейн и Южен Парс, основни географски претенции имат Сирия, Ливан, Кипър, Палестина, Йордания, Иран и Катар. Какво е положението в тези държави – в Сирия бушува двугодишна гражданска война, в Ливан обстановката никога не е спокойна, а с обявяването на военното крило на „Хизбула” за терористична организация и от ЕС нещата съвсем не изглеждат добре, Йордания се опъва да даде коридори за атака към Сирия, но вчера се появи информация, че йордански и американски части са готови за инвазия в Сирия. В Кипър пък се случи нещо изключително – буквално за ден рухна финансовата система на страната, а ЕС предприе крайно крути мерки, като за спасението на Острова на Афродита беше възприета безпрецедентна мярка – източване на депозитите над 100 хил. евро „за набиране на средства”, което предизвика отлив на капитали от Кипър и край на всякакви мисли за мащабни проекти, каквито биха били разработките на находища в Левантийския басейн. И полето на битката между големите вече е очертано – САЩ, Великобритания, Франция напират да „умиротворят” Сирия, Русия и Китай категорично се противопоставят – газовата картина изглежда напълно ясна и завършена.
Ще има ли война?
Сирия вече е големият губещ. Защото допреди две години страната беше достатъчно стабилна, а срещу управлението на Башар Асад, което започва от 1971 година, нямаше особено голяма съпротива – нямаше и религиозно противопоставяне. Показателно е, че заради войната в Ирак 350 хил. християни избягаха точно в Сирия, която имаше славата на крайно толерантна в религиозно отношение държава. В Сирия например нямаше забрана жените да ходят по бански на плаж. Сега почти цялата инфраструктура на страната е разрушена, а „борци за свобода”, свързани с най-различни религиозни групировки, непрекъснато се бият срещу редовната сирийска армия и ключови обекти в страната биват удряни ден след ден. Религиозната бомба вече избухна и в Сирия – както в Ирак там предстоят дълги години на противопоставяне на екстремисти и по-умерени, на сунити и шиити. А когато има война, водата става мътна и рибата се лови най-добре.
С голяма вероятност може да се очаква, че масирано американско сухопътно присъствие в Сирия няма да има. Защото и американците не искат толкова скоро да се захващат с нова война със собствени редовни войскови части – почти 70% от американските граждани не искат военна намеса на САЩ в Сирия, показа скорошна анкета на CNN. Светкавична операция с използване на много далекобойни оръжия като ракети, умни бомби и прочие обаче е друго нещо – тя лесно ще бъде оправдана с ангажиментите към НАТО, към демокрацията, човешките права, „доброто”. С оглед взетото от британския парламент решение британски войници да не влизат в Сирия, вероятността от засилено използване на „борци за свобода” за наземни операции, подкрепени с артилерия и специални части за хирургически удари отвън нараства неимоверно. Остава обаче открит въпросът как ще реагират Русия и Китай – руския флот също е в повишена бойна готовност, а Москва отдавна подкрепя режима на Асад и с оръжия.
А хилядите и дори милиони човешки жертви, които Сирия вече даде, ще се умножат. Защото от интересите на големите обикновено страдат малките – най-вече обикновените хора, които никога няма да разберат кой всъщност използва зарин например. Ще останат само догадките и секретни документи, които, кой знае – може и да изтекат някой ден в „Уикилийкс”.
България
При военна операция в Сирия ние ще правим това, което изискват от нас ЕС и НАТО – ангажиментите ни към тях са безспорни, скрепени с договори. Накъде духа вятърът стана ясно още с връзката „Хизбула” при атентата на летище „Сарафово”. Ролята ни най-вероятно ще е подобна на тази, която играхме в Ирак. По отношение на глобалните въпроси страната ни няма как да отстоява собствена позиция – не сме го правили сигурно от времето на цар Иван Шишман, няма да е по-различно и сега. Можем само да се надяваме да не участваме с военни части в операция в Сирия, а да се ограничим като поддръжка и евентуално умиротворителни сили.
В заключение
Далеч съм от мисълта, че режимът на Башар Асад е „раят на Земята” за Сирия. Но при избора между светска диктатура и религиозна демокрация всеки нормален човек сериозно би си помислил какво всъщност иска. В случая обаче нормалните, обикновени хора нямат думата – на дневен ред са глобални интереси. Ироничното е, че за половин век САЩ пообърна палачинката сериозно по отношение на Близкия изток – през 50-те години на XX век Вашингтон успя да постави светска диктатура начело на Иран, сега се залага на религиозно начало в Ирак и в Сирия, което си е все едно да хванеш змия с голи ръце. Дали поуките от войната в Ирак са разбрани – засега не изглежда да е така.
С помощта на The Truth About Syria
