Сирия – възвишено етично или тривиално и мръсно прозаично

Как обаче се стигна дотам, че по-малко от две години след официалното изтегляне на САЩ от Ирак, Западът е готов отново да хвърли военни сили в Близкия изток?

Всички помним какво стана, за да може САЩ да нахлуе в Ирак. След атентатите от 11 септември 2001 година в Ню Йорк и Вашингтон САЩ обяви глобална война на тероризма. Първо на мушката попадна Афганистан заради даденото на Осама Бин Ладен убежище, после дойде ред и на Ирак. Сценарият беше подобен – появиха се „данни”, че Саддам Хюсеин има оръжия за масово поразяване, имаше мисия на ООН за проверка, не беше намерено нищо, но САЩ влезе с армия в Ирак, за да възстанови демокрацията и„в името на доброто, както каза преди два дена и бившият ни външен министър Соломон Паси”. Впоследствие Вашингтон си призна, че такова оръжие не е открито, но в крайна сметка държавата, която е на второ място в ОПЕК по износ на петрол и преди година счупи месечния си рекорд по износ, се оказа под американски контрол. А енергийните ѝ ресурси бяха разпределени между американски компании – например „Халибъртън” на бившия американски вицепрезидент Дик Чейни.

Иран предупреди, че военната операция срещу Сирия ще бъде пагубна за Израел

Военната намеса в Сирия ще има тежки последствия за региона и ще доведе Израел до „ръба на пламъците”. Това заяви днес нача...

Прочети повече

Какво става в Сирия – преди дни стана факт атака, при която с голяма вероятност е използвано химическо оръжие – може би зарин. Инспектори на ООН вече проверяват какво се е случило и се очаква в събота, 31 август, да свършат работата си и да напуснат Сирия.

Природните ресурси

Вчера сутринта в сутрешния блок на Нова телевизия професор Боян Чуков направи анализ на ситуацията, като един от разискваните въпроси беше за петрола на Сирия. Не беше засегнат обаче много по-важен аспект – този за находищата с природен газ. А ето каква гледна точка дава в тази насока блогът The Truth About Syria.

Когато заговорим за войни от Индустриалната революция насам, в девет от десет случая става въпрос за преразпределение на природни ресурси с оръжие в ръка. А при Сирия има какво да се постави под контрол – две огромни находища на природен газ в лицето на Левантийския басейн и Южен Парс.

Западът успокои топката по въпроса за Сирия

След като в четвъртък сутринта френският президент Франсоа Оланд прие на среща в Елисейския дворец лидера на сирийската опозиция, държ...

Прочети повече

През 2010 година американската компания Noble Energy открива находищата „Левиатан” (предварителни оценки за 450 млрд. куб. метра газ или стойност от около 45 млрд. долара) и „Тамар” (180 млрд. кубични метра а газ по предварителна оценка), а по-късно се оказва, че те са само част от цяла система залежи в т. нар. басейн Левант, чийто ресурсен потенциал се изчислява на 3,5 трилиона кубични метра природен газ, както и на най-малко 1.7 милиарда барела петрол. Израел веднага обявява намеренията да започне експлоатация по находищата, а в края на май тази година стартира проекта по Тамар - въпреки че претенции към целия Левантийски басейн могат да имат Сирия, Ливан, Кипър, както и палестинците. На всичкото отгоре предварителните проучвания показват, че потенциално може да бъдат открити още големи находища на природен газ в басейна между египетското и гръцкото крайбрежие. Още през 2009 година гръцка компания прави проучвания и са открити малки петролни залежи. Днес те се изчисляват на 22 милиарда барела  в района на западното гръцко крайбрежие и около 4 милиарда барела в северната част на Йонийско море.

Колкото до находището в Южен Парс, което се поделя между Иран и Катар, то не е просто голямо находище - то е най-голямото находище в света на природен газ, чийто обем е шест пъти по-голям от второто по големина находище на планетата – Уренгой (Русия). По оценки на МАЕ в Южен Парс има залежи от 51 трилиона куб. метра газ. Чрез Южен Парс Иран изнася 37 млрд. куб. метра газ ежегодно. То е и в основата на напрежението, което се получи между сунити и шиити в региона през последните години.

Фигурите

В момента Иран е истински икономически трън в очите на САЩ– страната е на второ място в света по доказани ресурси на природен газ в света, с изчислени 33,5 трилион куб. метра. Планираните за строеж газопроводи между Пакистан и Иран означават, че Иран ще може да изнася газ към Китай директно, а катарският дял в Южен Парс,  поради малката площ на страната, е с ограничена мобилност. Катар обаче е една от държавите в Близкия изток, които са твърдо подкрепяни от САЩ и които не бяха засегнати изобщо от Арабската пролет -  другата такава е Саудитска Арабия. Сирия се оказва и нещо като коридор за Иран към Средиземноморието, а оттам пътят към Европа и Северна Африка е отворен. Сирия всъщност е възлов елемент в този план за износ на газ от Иран, който, разбира се, не устройва Катар, нито пък Турция, която се натиска за газопровода „Набуко”, който ще минава през турска територия. А само преди месец-два консорциумът, управляващ „Набуко”, смени маршрута – по Трансадриатически газопровод, а не през България и Румъния към Австрия. Реджеп Ердоган пък не пропуска да напада Башар Асад, като не можем да не припомним и друга връзка в тези двустранни отношения – Дамаск дълги години финансираше ПКК и Абдула Йоджалан.

Съветът по сигурността към Министерския съвет ще заседава извънредно поради ситуацията в Сирия

На 30 август от 10.00 часа ще се проведе извънредно заседание на Съвета по сигурността към Министерския съвет във връзка със ситуацията...

Прочети повече

И така – за тези две находища – Левантийски басейн и Южен Парс, основни географски претенции имат Сирия, Ливан, Кипър, Палестина, Йордания, Иран и Катар. Какво е положението в тези държави – в Сирия бушува двугодишна гражданска война, в Ливан обстановката никога не е спокойна, а с обявяването на военното крило на „Хизбула” за терористична организация и от ЕС нещата съвсем не изглеждат добре, Йордания се опъва да даде коридори за атака към Сирия, но вчера се появи информация, че йордански и американски части са готови за инвазия в Сирия. В Кипър пък се случи нещо изключително – буквално за ден рухна финансовата система на страната, а ЕС предприе крайно крути мерки, като за спасението на Острова на Афродита беше възприета безпрецедентна мярка – източване на депозитите над 100 хил. евро „за набиране на средства”, което предизвика отлив на капитали от Кипър и край на всякакви мисли за мащабни проекти, каквито биха били разработките на находища в Левантийския басейн. И полето на битката между големите вече е очертано – САЩ, Великобритания, Франция напират да „умиротворят” Сирия, Русия и Китай категорично се противопоставят – газовата картина изглежда напълно ясна и завършена.

Ще има ли война?

Сирия вече е големият губещ. Защото допреди две години страната беше достатъчно стабилна, а срещу управлението на Башар Асад, което започва от 1971 година, нямаше особено голяма съпротива – нямаше и религиозно противопоставяне. Показателно е, че заради войната в Ирак 350 хил. християни избягаха точно в Сирия, която имаше славата на крайно толерантна в религиозно отношение държава. В Сирия например нямаше забрана жените да ходят по бански на плаж. Сега почти цялата инфраструктура на страната е разрушена, а „борци за свобода”, свързани с най-различни религиозни групировки, непрекъснато се бият срещу редовната сирийска армия и ключови обекти в страната биват удряни ден след ден. Религиозната бомба вече избухна и в Сирия – както в Ирак там предстоят дълги години на противопоставяне на екстремисти и по-умерени, на сунити и шиити. А когато има война, водата става мътна и рибата се лови най-добре.

С голяма вероятност може да се очаква, че масирано американско сухопътно присъствие в Сирия няма да има. Защото и американците не искат толкова скоро да се захващат с нова война със собствени редовни войскови части – почти 70% от американските граждани не искат военна намеса на САЩ в Сирия, показа скорошна анкета на CNN. Светкавична операция с използване на много далекобойни оръжия като ракети, умни бомби и прочие обаче е друго нещо – тя лесно ще бъде оправдана с ангажиментите към НАТО, към демокрацията, човешките права, „доброто”. С оглед взетото от британския парламент решение британски войници да не влизат в Сирия, вероятността от засилено използване на „борци за свобода” за наземни операции, подкрепени с артилерия и специални части за хирургически удари отвън нараства неимоверно. Остава обаче открит въпросът как ще реагират Русия и Китай – руския флот също е в повишена бойна готовност, а Москва отдавна подкрепя режима на Асад и с оръжия.

А хилядите и дори милиони човешки жертви, които Сирия вече даде, ще се умножат. Защото от интересите на големите обикновено страдат малките – най-вече обикновените хора, които никога няма да разберат кой всъщност използва зарин например. Ще останат само догадките и секретни документи, които, кой знае – може и да изтекат някой ден в „Уикилийкс”.

Съветът за сигурност на ООН не взе решение за Сирия

Срещата на петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН, посветена на ситуацията в Сирия, приключи, без да бъде взето конкретно...

Прочети повече

България

При военна операция в Сирия ние ще правим това, което изискват от нас ЕС и НАТО – ангажиментите ни към тях са безспорни, скрепени с договори. Накъде духа вятърът стана ясно още с връзката „Хизбула” при атентата на летище „Сарафово”. Ролята ни най-вероятно ще е подобна на тази, която играхме в Ирак. По отношение на глобалните въпроси страната ни няма как да отстоява собствена позиция – не сме го правили сигурно от времето на цар Иван Шишман, няма да е по-различно и сега. Можем само да се надяваме да не участваме с военни части в операция в Сирия, а да се ограничим като поддръжка и евентуално умиротворителни сили.

В заключение

Далеч съм от мисълта, че режимът на Башар Асад е „раят на Земята” за Сирия. Но при избора между светска диктатура и религиозна демокрация всеки нормален човек сериозно би си помислил какво всъщност иска. В случая обаче нормалните, обикновени хора нямат думата – на дневен ред са глобални интереси. Ироничното е, че за половин век САЩ пообърна палачинката сериозно по отношение на Близкия изток – през 50-те години на XX век Вашингтон успя да постави светска диктатура начело на Иран, сега се залага на религиозно начало в Ирак и в Сирия, което си е все едно да хванеш змия с голи ръце. Дали поуките от войната в Ирак са разбрани – засега не изглежда да е така.

С помощта на The Truth About Syria