Вчера Европейският парламент прие окончателно доклада за напредъка на Северна Македония към Европейския съюз. Общественото внимание в страната бе фокусирано върху възможността докладът да признае македонската идентичност и език – основен приоритет за премиера Християн Мицкоски. Той настоява за признаване на "многовековен" македонски език и идентичност – твърдение, което директно противоречи на историческите факти и сериозно засяга българското културно и историческо наследство в региона.
Очакваните от Мицкоски формулировки не бяха приети – те бяха отхвърлени с голямо мнозинство от евродепутатите, което принуди премиера да реагира с кризисен ПР.
На обявената извънредна пресконференция, без възможност за задаване на въпроси, с предварително написана реч, Мицкоски заяви, че България се опитва да унищожи македонския народ от 1990 г. насам – откакто София първа призна независимостта на тогавашната Република Македония (бел. ред. - София признава Република Македония на 15 януари 1992 г.). Подобно на реториката на Владимир Путин в интервюто му пред Тъкър Карлсън, Мицкоски използва псевдоисторически аргументи, за да оправдае агресивната си позиция спрямо България. Според него, страната му е блокирана за ЕС единствено защото България не признава "македонския език и идентичност".
Още: 5-те лъжи в интервюто на Путин с Тъкър Карлсън
Фактите показват друго – България признава правото на самоопределение на гражданите на Северна Македония и не оспорва тяхното настоящо национално съзнание. Проблемът възниква, когато се правят опити с обратна сила да се промени идентичността на българите, живели в региона преди 1945 г., и те да бъдат представени като "етнически македонци". Това би довело до присвояване на българското културно и литературно наследство – включително творчеството на фигури като братя Миладинови, Григор Пърличев и Райко Жинзифов – и до заличаване на историческото българско присъствие в региона.
По подобен начин настояването за признание на "македонския език" цели не толкова утвърждаване на идентичност, колкото политическа легитимация за пренаписване на историята. Македонският език е създаден с указ от 16 май 1945 г. от Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония (АСНОМ), което е под контрола на Комунистическата партия на Югославия. След края на Втората световна война Югославия, под ръководството на комунистите, започва активно да изгражда македонска нация, различна от българската. Създаването на отделен книжовен език и азбука е ключова стъпка в този процес.
Ако има нещо, в което Мицкоски успя, то е да отклони вниманието от съдържанието на доклада на Европейския парламент, който съдържа безпрецедентни критики към Северна Македония.
Документът посочва:
- отслабена борба с корупцията
- политически натиск върху съдебната система и липса на доверие в институциите
- че половината от законите през 2023 г. са приети по съкратена процедура
- нарастващо външно зловредно влияние, особено от страна на Сърбия, Унгария, Китай и Русия
- тревожна степен на език на омразата, насочен срещу българи, ЛГБТИ общности и други малцинства
Особено силно е подчертано нежеланието на властите да приемат конституционните промени, изисквани в преговорната рамка с ЕС, които гарантират права на българската общност в страната.
Външнополитическото отдалечаване от ЕС, включително въздържането на Северна Македония при гласуването на резолюция за Украйна в ООН, също предизвика тревога в Брюксел.
Европейският парламент предупреждава, че без спешни реформи и политическа воля, процесът на евроинтеграция може сериозно да се забави или дори да бъде блокиран.
Извънредната пресконференция показа ясно, че в Скопие действа правителство, чиято политика е последователно враждебна към България. Християн Мицкоски беше избран с антибългарска реторика и продължава да използва България и българите като вътрешнополитически враг и изкупителна жертва за всички провали на управлението си.
Това представлява сериозен риск за сигурността в региона, още повече че Северна Македония е държава членка на НАТО. Алиансът не разполага с механизъм за разрешаване на конфликти между две страни членки, което се използва умело от Русия и Китай, чиято стратегическа цел е да внасят разединение между съюзниците. Омразата към България, систематично насърчавана и разпространявана чрез правителствени и контролирани медии, цели да създаде трайна конфронтация между двата народа. България продължава да не отчита тази враждебност като реален външнополитически риск за сигурността, който ескалира на югозападната ѝ граница.
Автор: Самуил Михайлов
