Има множество очаквания, че режимът на Башар Асад ще падне от власт и това е само въпрос на време. Очаквания, повтаряни от политици на различни нива, които получиха подкрепата на много сирийци, но не и на анализаторите, които се радваха на революциите в собствениците си страни, но отхвърлиха сирийската революция. Но въпросът, който трябва да се зададе, е каква е цената на падането на Асад?
Широко разпространено е убеждението, че за режима на Асад ще бъде много трудно да остане на власт, но всички се страхуват от цената на края на управлението. Ситуацията се усложнява от сегашната слабост на режима. Наскоро движението „Братя мюсюлмани” отхвърли предложението на Иран да получи участие в правителството при условие, че Башар Асад остане на власт. Защо Асад би направил това, ако беше от позицията на силата, особено след като в последната си реч, той описа „Братя мюсюлмани” като „Братята на дявола”.
Опасенията за потенциалната цена на падането на Асад трябва да бъдат отчетени на регионално и на международно ниво. Забавянето на падането на режима ще причини икономически усложнения и проблеми със сигурността не само за Сирия, но и за целия регион. Оставането на власт на Асад също ще има висока цена за сирийците и за региона, особено за Турция, и сирийският президент ще бъде много по-опасен в сравнение със Саддам Хюсеин след освобождаването на Кувейт.
Изчакването режимът на Асад да се срине сам, без значителни усилия да се ускори този процес от държавите в региона и от международната общност, означава, че интересите и стабилността на региона и на света ще бъдат изложени на риск. И това е без да се споменават заплахите в самата Сирия, както и за усложненията в периода след Асад. Изчакването на „очаквания” момент на падането на режима е опасно и скъпоструващо за всички.
Истинската цена на забавянето на падането на Асад е, че сирийската криза ще се задълбочи и гражданската война ще се разгори още повече. Както посочи един западен дипломат: „Ако стреляш по хората от месеци, не може да се изненадваш, ако те започнат да стрелят в отговор”. Именно това се случва сега в Сирия.
Удължаването на живота на режима на Асад означава и допълнително усложняване на решенията за периода след неговото управление. Неизбежно е тези, които ще платят високата цена, да са турците, не иракчаните. Режимът в Багдад има опасения относно сирийската революция, тъй като тя може да събуди сунитите. Турция се безпокои за бъдещето на Сирия след революцията, като има опасения за своите икономически интереси и сигурност. Анкара е демокрация и оцеляването на управляващия режим зависи от постигането на икономически успехи, а не от религиозни обещания и призиви за „съпротива”, които отправя Иран – един от съюзниците на Асад в региона.
Оттук следва, че е опасно само да се чака падането на режима на Асад без да се прави нищо, за да се ускори този процес. С това трябва да са наясно всички, които се безпокоят за региона, без значение дали става дума за саудитците, турците или дори европейците и американците.
Още: Разходка в планината или уютен ден с книга? Времето през уикенда 10-11 май 2025 г.
Още: Българските католици са доволни от избора на папа Лъв XIV
Ал Арабия
