Демокрация в действие

Гръцките гласоподаватели ще бъдат изправени пред нерадостен избор на 17 юни, когато ще се проведат парламентарни избори за втори път в рамките на шест седмици. Разумните варианти са дяснодентриската Нова демокрация и ПАСОК. И двете партии обещават бъдеще в еврозоната, въпреки че цената е висока – поне още три години на икономии в замяна на намаляваща външна помощ. Така че, разгневените, безработни гърци може да предпочетат алтернативата – радикалната лява коалиция Сириза, която се нареди на второ място на изборите на 6 май, а в момента следва Нова демокрация по петите. Радикалното ляво е изкушено да говори за данъци, които да помогнат на бедните и за ренационализиране на по-голямата част от икономиката.

Проучванията на общественото мнение са бързо променящи се и противоречиви. Но повечето показват оспорвана битка между Нова демокрация и Сириза, като ПАСОК е на трето място. Според проучване на частната телевизия „Мега” Нова демокрация ще получи 23,4% от гласовете срещу 22,1% за Сириза и 13,5% за ПАСОК. Усилията на лидера на Нова демокрация Андонис Самарас да обедини дясноцентристките избиратели може и да имат ефект. Бившият реформистки външен министър Дора Бакояни го подкрепи заедно с членовете на своята либерална група Демократичен алианс. Други две малки десни партии също бавно се връщат към Нова демокрация. За ПАСОК времената са много по-трудни. Част от поддръжниците на партията се опасяват, че може да изгубят удобните си работни места в публичния сектор и насочиха подкрепата си към Сириза. Лидерът на ПАСОК Евангелос Венизелос се бори да предотврати пълен провал на изборите, посочват участници в предизборната кампания.

Настроението е мрачно. Малцина гърци са уверени, че след изборите ще бъде създадено стабилно правителство. Оптимистите се надяват, че Нова демокрация ще спечели и ще се съюзи с ПАСОК и Демократичната левица – малка партия, състояща се от умерени бивши членове на Сириза. Ако Алексис Ципрас, харизматичният лидер на Сириза, изтегли своята партия на първо място, той ще трябва да намери коалиционни партньори сред същите партии. Ципрас настоява, че Гърция може да се откаже от условията на спасителното споразумение с ЕС и МВФ, като в същото време запази еврото. Ако той дойде на власт, най-вероятно ще последва конфронтация с Брюксел.

ЕС и МВФ казват, че ще спрат финансовото кранче, ако политическата нестабилност продължава. ЕС засили натиска като през май спря отпускането на един милиард евро от транш в размер 5,4 милиарда евро. Парите свършват и министерството на финансите ще има затруднения да изплаща пенсиите и заплатите в публичния сектор в края на юни. В останалите без средства държавните болници в Атина на пациентите с хронични заболявания им се казва да носят собствени медикаменти за лечението.

Приказките за напускането на еврозоната водят до постепенното изтегляне на средствата от банковите сметки в Гърция. Според банкери вече са били изтеглени между 3 милиарда и 7 милиарда евро. Икономисти от Националната банка на Гърция прогнозират, че ако страната се върне към драхмата, приходите ще намалеят с поне 55%, лихвите по заемите ще достигнат 37%, производителността ще се свие с 22%, а стойността на недвижимите имоти ще падне наполовина.

Някои се възхищават на Ципрас за това, че отвръща на удара. Неговият рейтинг на одобрение се покачва все път, когато той се прицели в европейските политици. Една от мишените е изпълнителният директор на МВФ Кристин Лагард, която в скорошно интервю заяви, че децата в Нигер заслужават повече съжаление, отколкото укриващите данъци гърци. „Ние не се нуждаем от нейното съчувствие”, отвърна Ципрас. Други го подкрепиха. „С нейната необлагана с данъци заплата от 400 000 евро годишно как смее да ни критикува?”, попита Зои Константопулу, кандидат за парламента от Сириза.

Икономист