Ердоган, справедливостта и върховенството на закона

След идването си на власт през 2002 година турският премиер Реджеп Таийп Ердоган поведе страната по пътя за това да стане по-открита и либерална демокрация. Но доклад на Съвета на Европа за турската съдебна система подчертава спирането на този напредък.

В доклада се посочват „дългогодишни, систематични недостатъци в съдебната администрация в Турция, които засягат правата на човека”. Сред недостатъците са продължителните дела и арести, понякога до 10 години, използването на тайни свидетели, арестите на десетки журналисти и несигурността за това дали съдебната система е независима от изпълнителната власт.

Докладът признава стъпките на Ердоган по отношение на спазването на правата на човека. Той успя да обуздае и армията, която на четири пъти след 1960 година е сваляла от власт демократично избрани правителства, често брутално, в името на запазването на светските традиции на Турция.

Все пак, на фона на изчезването на турския апетит за членство в ЕС, има обезпокоителни сигнали за увеличаващ се авторитаризъм. Мрежите, хвърлени от разследващите опитите да се дестабилизира умереното ислямистко правителство, изглежда, че се разширяват, за да заградят тези, които му се противопоставят по законни начини.

През тази седмица турски прокурор започна разследване срещу основния опозиционен лидер заради критични коментари, направени след посещението му в затвор, в който се държат политически опоненти на властта. Близо 100 журналисти са хвърлени в затвора, а жалбите до Европейския съд по правата на човека бележат бум след 2009 година. Според доклада на Съвета на Европа съдебната система изглежда е размила границата между терористична дейност и правото на свободно мислене, изразяване на мнение, сдружаване и събиране.

Правителството отрича, че се опитва да заглуши критиците си като злоупотребява с привидно аполитичната законова система. Но за да разсее опасенията, Ердоган трябва да изпълни дългоочакваното обещание за ревизиране на конституцията – авторитарна реликва, която затвърждава склонността на съдебната система да дава приоритет на интересите на държавата над правата на човека. Нова конституция е спешно нужна, за да съхрани не само свободата на изразяване и други граждански свободи, но и фундаменталните права на кюрдското малцинство в Турция.

Ердоган отиде по-далеч от всеки друг турски лидер като се извини за убийството на 13 000 кюрди от армията през 30-те години на миналия век. Все още обаче той не се е извинил за убийството преди две седмици на 35 кюрдски цивилни, взети по погрешка за екстремисти. Тази непоследователност трябва да се промени. Това е дори още по-важно, тъй като регионалното влияние на Турция се увеличи след Арабската пролет. Турското правителство в момента е смятано за модел за подражание за младите арабски демокрации.

Партията на справедливостта и развитието на Ердоган може да се чувства уверена след третата си изборна победа през миналата година. С реформи и бизнес ориентирана икономическа политика премиерът постигна силен икономически ръст, въпреки знаците за започването на известен спад. Външната политика на Ердоган увеличи международното влияние на страната и Турция е ключов събеседник в страни като Иран и Сирия.

Може би именно затова западните съюзници на Анкара спестиха критиките си за последните събития. Но мълчанието не е от интерес за никого. Партията на Ердоган все още може да е предпочитан избор пред нефункциониращата светска опозиция, но икономическият бум започва да замира, а сирийската криза показа границите на турското влияние.

Застой на икономиката заедно с увеличаващ се авторитаризъм е рецепта за напрежение. За да го избегне, Анкара трябва да продължи по пътя, който Ердоган набеляза през 2002 година. Без правилното прилагане на законите и политическа свобода не може да има истинска либерална демокрация.

Файненшъл таймс