Изборите в Румъния – арена за конфронтация

В неделя румънците ще гласуват за нов парламент на избори, които може да доведат до ожесточено политическо съжителство.

„В Румъния има една власт, която намалява – тази на президента Траян Бъсеску”, казва Стелиан Тънасе, независими политически коментатор в Букурещ.

„На власт идва друга политическа група – тази на премиера Виктор Понта. Борбата между тях е като битка между два мафиотски клана. Съвместното съжителство е невъзможно”, посочва Тънасе.

Битката между президента Бъсеску и неговите демократични либерали и Виктор Понта и неговия Социално-либерален съюз ще достигне до решаващ момент на парламентарните избори.

Малцина в Румъния се съмняват в победата на Понта, но от решаващо значение е колко ще бъде голяма тя.

Президентът Бъсеску ясно заяви, че ден след обявяването на резултатите ще използва своите правомощия, за да назначи премиер, който е „от интерес за страната”.

Имайки предвид враждебността, която изпитва към Понта, е трудно да си представим, че той има предвид лидера на Социално-либералния съюз. Но ако се опита да назначи някой друг от партията или от нейните съюзници, може да се стигне до конституционна криза.

„Съгласно румънската конституция президентът трябва да назначи политическа личност, която ще може да получи мнозинство в парламента. Този човек трябва да бъде надежден, а не някой, който ще поведе страната в авантюри, за да прокара определени политически възгледи”, казва заместник-председателят на Демократично-либералната партия Север Войнеску.

Това, което поразява един посетител в Румъния, е че обществото не се е уморило от политическата вражда, която често изглежда, че повече се дължи на суетата на основните играчи, отколкото на истински различия в политиката.

Две правителства, и двете подкрепени от президента Бъсеску, бързо паднаха от власт през тази пролет на фона на уличните протести срещу мерките за икономии, които въведоха.

Румъния не успя да се възползва от печалбите от годините на бум и повечето от хората нямат големи спестявания, с които да оцелеят по време на кризата.

Три милиона румънци работят зад граница и изпращат пари у дома, но тези парични преводи стават все по-малки.

Няма масово завръщане на румънци от Испания и Италия. В тези страни има все по-малко строителна или сезонна работа, но все още се търси евтината източноевропейска работна ръка, особено в социалните домове.

Помощите за безработица или временната работа зад граница изглеждат по-добра опция за повечето румънци в сравнение с това, което ги очаква у дома. Не е изненадващо, че румънците зад граница рядко се споменаваха по време на предизборната кампания.

На преден план са икономическите проблеми, но според икономиста Дорин Киту, дебатът е на много ниско ниво.

„Всички казват, че искат да създадат работни места. И че искат по-ниски данъци. Изглежда все едно са платили на някой, за да направи проучване какви са опасенията на румънските граждани, за да може да ги използват в програмите си”, казва румънският икономист.

Какъвто и да е резултатът от изборите, поведението на румънските политици след вота ще бъде следено изключително критично в западните столици. Въпреки относителната популярност на Виктор Понта у дома, неговото правителство бе подложено на резки международни критики за потъпкване на демократичните норми и желанието си да атакува президента.

„Резките и публични намеси на западните партньори на Румъния укротиха хватката върху властта на управляващия алианс. За съжаление, за мнозина румънци, уморени от мерките за икономии и поведението на Бъсеску, те също оставиха горчив вкус”, заяви Кристиан Митители, коментатор в Букурещ.

BBC