Русия подписа окончателно инвестиционно решение за „Южен поток” със Словения, от която руският газ ще достигне до Италия. По-рано подобни документи бяха подписани с Унгария и Сърбия. Наред е несговорчивата България. Но експерти са уверени, че всички формалности ще бъдат уредени до 7 декември – официалната дата за започване строежа на тръбопровода.
Във вторник „Газпром” и словенската „Плиноводи” подписаха окончателното инвестиционно решение за строителството на „Южен поток” на територията на Словения.
„Словения не е интересна на Русия като пазар за руския газ. През миналата година са били доставени едва 0,5 млрд. куб. метра руски газ. По „Южен поток” се предполага в Словения да бъдат доставяни три пъти повече – 1,5 млрд. куб. метра газ, но и това е малко. Словения е важна като транзитна държава за доставка на газ в Италия”, отбелязва генералният директор на Фонда за национална енергийна сигурност Константин Симонов.
В последния ден на октомври „Газпром” вече подписа окончателно инвестиционно решение с Унгария, а два дни по-рано – със Сърбия. Вече има и инвестиционно споразумение със Словения. Остана само да бъде подписан подобен документ с България. По думите на ръководителя на „Газпром” Алексей Милер това трябва да стане на 15 ноември. На 14 ноември се планира да бъде прието окончателно инвестиционно решение за морския участък на газопровода, който ще преминава от Русия до България по дъното на Черно море. На 7 декември официално трябва да бъде дадено началото на строителството на „ Южен поток”.
С Италия няма никакви спорни въпроси, тъй като рисковете по целия проект още от самото начало бяха поделени от „Газпром” и италианската компания Eni. „Газпром” замрази създаването на съвместни предприятия с Австрия и Гърция, които първоначално трябваше да вземат участие в строителството на „Южен поток”. По-рано се планираше крайната точка на тръбопровода да бъде в австрийското хранилище Баумгартен, но след това се реши да бъде в Италия. Експерти смятат, че това е логична стъпка, тъй като италианското хранилище е по-малко и конкуренцията сред доставчиците няма да е толкова сериозна. Експертите се съмняват, че „Южен поток” изобщо ще стигне до Австрия. Що се отнася до Гърция, то замразяването на съвместното предприятие е свързано и с кризата в страната, и с желанието на „Газпром” да купи гръцката компания ДЕПА.
България не случайно е сред последните, с които „Газпром” ще подпише окончателно инвестиционно решение в рамките на проекта „Южен поток”. Ако без Австрия и Гърция проектът може да бъде реализиран, то участието на България е изключително важно. Разбира се, в крайна сметка тръбопроводът би могъл да заобиколи България и да премине през Румъния или през Турция и Гърция. Но това не са толкова икономически изгодни маршрути. Ако се създаде газотранспортен възел в България, то от там доставките може да се извършват в две направления – на югозапад и на северозапад, което е икономически по-целесъобразно.
Но България, която разбира важността от подписването с нея на инвестиционно споразумение за „Южен поток”, реши да се възползва от това, за да получи отстъпки от Русия. В частност, България обвърза подписването на окончателното инвестиционно решение с „Газпром” с условията за доставка на газ. Сега Милер говори, че „тези въпроси не са свързани”. Той добави, че по-рано през годината вече са били внесени промени в договорите за доставка на газ за България.
Но България се опитва да окаже натиск на Русия и по въпроса за намаляване на компенсациите за отказа от строителството на АЕЦ „Белене”. По-рано България се отказа от строителството на АЕЦ-а заради недостатъчно инвеститори и под натиска на западните страни, обезпокоени от засилването на енергийната зависимост на София от Русия. В отговор на това Русия настоя да й бъдат изплатени компенсации от 1 милиард евро. През септември премиерът на България нарече искането на Русия „предателско”, намеквайки, че може да се появят проблеми с газопроводния проект „Южен поток”.
„На 7 декември ще започне строителството на морската част на „Южен поток” и, разбира се, „Газпром” би искал да покаже, че всичко е готово и от другата страна на Черно море, че няма да има никакви проблеми със строителството на сухопътната част”, казва генералният директор на Фонда за национална енергийна сигурност Константин Симонов.
„Смятам, че няма да има никакви проблеми с България. До 7 декември въпросът ще бъде решен. Дори и заради това, че Путин планираше в началото на ноември да замине за София, за да подпише споразумението, но президентът отмени всичките си пътувания зад граница”, смята Симонов.
„България дълго беше убеждавана, тъй като българското ръководство явно не заема проруска позиция, но ние го убедихме в нуждата от „Южен поток” с икономически доводи”, добавя експертът.
Заради „Южен поток” „Газпром” беше принуден да направи отстъпки в цената на газа за България. Симонов не изключва възможността Русия да направи отстъпки в атомната сфера – за компенсациите за отказа от строителството на АЕЦ „Белене”. „Този пример за пореден път показва, че Русия няма единна енергийна стратегия. Какъв беше смисълът въобще да се строи АЕЦ в страна, която е потребител на руски газ, и сами да си създаваме конкурент”, добавя той.
„България има интерес от сътрудничество с Русия, тъй като я смята за важен стратегически партньор и инвеститор. По последни данни по дял на участие в икономиката на България руският бизнес заема второ място, като отстъпва само на Турция”, казва анализаторът Елена Юшкова.
По нейните думи България е интересна за Русия в светлината на противодействието на разширяването на НАТО на Изток. „Москва гарантира своите икономически интереси и засилва влиянието си на Балканите. Затова нищо на политическо ниво най-вероятно няма да попречи на строителството на „Южен поток”, смята Юшкова.
Още: Бащата на Сияна: 40 дни на адска мъка, 40 дни на борба за справедливост
Още: Седмична прогноза за времето за 12-18 май 2025 г.
Възгляд
