Референдумите в Европа - кой за какво решава

В последните години в Европа имаше много допитвания до народа и по всякакви теми – от това дали да се влиза в ЕС или да се строи АЕЦ, до това дали да има пързалка на кварталната улица. Ето и за какво гласуваха напоследък на Балканите и в различни европейски страни.

Какво се поставя на дневен ред на вниманието на хората и за какво те трябва да гласуват? Референдумите говорят много за всеки народ, пише агенция КРОСС. Не толкова заради начина, по който хората гласуват, колкото заради въпросите, по които трябва да се произнесат.

След усилията за отделяне на Косово като самостоятелна държава, сърбите в северната му част категорично отказаха да признаят властта в Прищина. Референдумът се проведе преди близо 11 месеца.

Хърватите пък затвърдиха с дружно "да" стремежа си да влязат в Европейския съюз. Те отдавна се опитват да настигнат съседите си словенци по пътя към Брюксел.

Самите словенци бяха призовани да кажат "да" или "не" на правото хомосексуални двойки да осиновяват деца. Народът там каза "не".

В Румъния политическите конфронтации доведоха дотам, че народът трябваше да определя дали президентът Бъсеску да бъде отстранен от власт. Слабата активност при вота направи референдума невалиден.

Латвийските избиратели решително отхвърлиха предложението руският език да стане втори официален в страната им. Само че той продължи да бъде майчин за една трета от населението на балтийската република.

Литовците съчетаха елегантно парламентарните си избори с референдум за строеж на нова атомна електроцентрала.

Пословичните с референдумите си швейцарци миналата година проведоха допитвания за въвеждането на 6-седмичен годишен отпуск и множество други въпроси като: трябва ли да се наказват по-строго неразрешените демонстрации, трябва ли да се въвеждат специални паркинги за проститутки и трябва ли да се забрани пушенето на закрито.

В испанското село Раскера казаха "да" на отглеждането на марихуана в опит да изчистят дълговете си, предава БНТ. В градче в Източна Испания пък хората трябваше да избират за какво да се похарчат 15 хиляди евро от общинските средства - за създаване на работни места или за борби с бикове. Въпреки кризата испанците избраха второто.