Сирийските бежанци: Изтъргувани бракове

26.09.2012 09:23 14738

Тежките условия на живот за сирийските бежанци в Либия принуждават някои семейства да омъжват дъщерите си за заможни местни мъже. Сирийците признават, че много често се чука на вратата им с предложения, най-вече за непълнолетните им момичета, заявява Ахмед Махер от Бенгази.

Ахмед е един от стотиците сирийски бежанци във втория по големина град – Бенгази. Заедно със семейството си той е избягал от бушуващата война в родината му. Твърди, че предпочита да види сирийците да просят по улиците, отколкото да се женят по сметка за либийци, оплаквайки се, че броят на изтъргуваните непълнолетни момичета е нараснал значително.

Тайната война на Турция срещу алкохола

Турция дълго време беше страна, която по принцип толерираше консумацията на алкохол. Сега обаче нещата се обърнаха на 180 градуса - сре...

Прочети повече

„Пристигнахме в Бенгази преди два месеца, а миналия месец един либиец почука на вратата ми и попита дали имам дъщеря или сестра за женене в замяна на парична сума. Аз се засмях и му казах „Да, имам двегодишно момиченце”, казва той. “Той се ядоса и аз му отвърнах: “Мили Боже! Ние намерихме убежище и защита във вашата страна, не сме дошли, за да ни унижават”, отговаря Атраш, на 38 години, който е бил графичен дизайнер в Дамаск, но сега работи като дърводелец в Бенгази.

Бащата на две деца е ужасен от това, че бедните сирийски семейства са принудени да продават дъщерите си: „Те се възползват от безпаричието ни. Много от нас не могат да осигурят дори нормално изхранване на децата”.

Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!

Служебно лице от Сирийския революционен съюз (SRU) казва, че либийски мъже често искат от тях да ги насочат към сирийски семейства с надеждата за брак. Един от въпросните мъже му е казал: „Сирийските момичета са красиви”.

Друг е отбелязал, че за да се омъжи за либийска жена, нейното семейство ще му поиска зестра $19, 000, докато едно сирийско семейство ще се съгласи за не повече от няколко стотин долара.

Няма нито бежански лагери, нито организиран план на правителството за прибирането им, както е в други арабски и мюсюлмански държави като Турция и Йордания. Те са разпръснати около няколко либийска града и няма официални статистики за техния брой в северноафриканската страна.

Държавата, в която животът не струва нищо

Новият Чикаго на престъпността е в Централна Америка: Хондурас минава за най-опасното място на света. Никъде другаде процентът на убийс...

Прочети повече

Сирийският революционен съюз дава приблизителна бройка на бежанци в града на около 1,000. В Турция има най-голям брой – повече от 80,000, разделени в 14 лагера.

ООН заяви по-рано този месец, че броят на бежанците в съседните държави е достигнал четвърт милион поради неотслабващия конфликт.

„Съвременно робство”

Някои учени мюсюлмани вярват, че предложенията за брак са просто израз на солидарност от страна на заможни либийци, които помагат на изпадналите в нужда бежанци.

„Няма нищо грешно, ако мъжът е финансово стабилен, без значение дали е женен или не”, казва Sheikh Ashraf Al-Aqrabi.

Боко Харам - сектантите, които избиват християни

Нигерийската секта Боко Харам разрушава църкви и избива християни. Нигерийското правителство започна преговори с радикалните ислямисти,...

Прочети повече

„Това е религиозен дълг, докато се прави по взаимно съгласие. Ние трябва да окуражаваме либийците да помагат и защитават подобни уязвими семейства, защото иначе момичетата могат да бъдат принудени да проституират.

Но Атраш не е съгласен: „Това е модерно робство. Използването на думата брак е просто евфемизъм”, заявява той ядосано.

Няколко арабски вестника съобщиха, че напоследък предложения са се появявали и в онлайн форуми и чатове от мъже, които търсят брак със сирийка от бежански лагер на сравнително ниска цена. Тези предложения обаче не могат да бъдат потвърдени.

Атраш и неговото семейство намират тези бракове за сексуална експлоатация, която само засилва травмата от напускането на родната им земя.

„Ако наистина бяха откровени, щяха да дойдат с майките и бащите си, а не сами. Това не е честен и уважителен начин за предложение в мюсюлманските общества.”