"Турски модел" за Египет

Дали президентът Мохамед Мурси ще може да обедини Египет? Ще трябва да изчакаме и да видим. Засега има предпазлив оптимизъм, имайки предвид политическия опит в Турция, който може да бъде пример за предизвикателствата, пред които Египет е изправен в момента.

Подобно на Египет след „Арабската пролет”, през последните две десетилетия турската политика бе доминирана от взаимодействие между три основни блока. Първо това са светските привърженици на авторитарно управление, които разчитаха на армията да запази тяхното недемократично върховенство. Второ – популярните ислямисти, които бяха потискани и заплашвани от това светско авторитарно управление. И трето – светските либерали, поддържащи истинските демократични идели, но нямащи нито държавния апарат на първата група, нито изборната сила на втората.

В края на 90-те години на миналия век в Турция се стигна до голяма политическа конфронтация между „кемалистите” – идеологическите последователи на Мустафа Кемал Ататюрк, и ислямистите, водени от „Партията на благоденствието” на Неджметин Ербакан. Повечето от светските либерали останаха настрана, защото въпреки че презираха светските поддръжници на авторитарното управление, не бяха спокойни от ислямистките амбиции на Ербакан и неговите кадри.

Нещата се промениха драматично след 90-те години. Някои от по-реформистките ученици на Ербакан, като Реджеп Тайип Ердоган и Абдуллах Гюл, създадоха ново политическо движение, което прерасна във все още управляващата „Партия на справедливостта и развитието”. Те се отклониха от идеологическия ислямизъм и се фокусираха върху икономическия ръст и дори прегърнаха идеята за присъединяване към ЕС. Не е чудно, че скоро светските либерали станаха техни съюзници срещу светските поддръжници на авторитаризма, които се оказаха способни да организират още един „постмодерен преврат”.

Този „турски модел”, който далече не е идеален, доказва, че политическият ислям търпи трансформация. Решаващият въпрос за Египет е дали Мурси и „Мюсюлмански братя” искат да следват „модела Ербакан” или „модела Ердоган”.

Положителното е, че турският опит е пред очите им и могат да си извлекат поуки. Лошото е, че египетските ислямисти – особено консервативните салафисти, са много по-малко модерни от турските ислямисти. Нещо повече, те не разполагат с основата на „Партията на справедливостта и развитието” - бизнес ориентираната средна класа, наричана от някои „ислямски калвинисти”, чиито интереси налагат повече прагматизъм и космополитност.

Ню Йорк Таймс