Защо Сирия е обречена

Накратко Сирия, такава каквато я помня отпреди 7-8 години. Несъмнено тоталитарна държава  в целия смисъл на това понятие. Но също така развиваща се страна, която по онова време все повече привличаше чужди инвестиции. Да, от всеки ъгъл те гледаха портретите на авторитарния лидер Башар ал-Асад, но и на всяка улица никнеха нови луксозни сгради и кафенета. Сирия беше онзи Ориент, който мнозина мечтаят да видят-пъстър, непознат, любопитен, не прекалено консервативен. Не на последно място изобилстващ от изключителни исторически забележителности, които без особени грижи бяха толкова запазени (твърдение, което в момента не е валидно), че ако туризмът в страната беше развит, то тя вероятно щеше да може да се издържа само от него. 

Путин: Русия не е доставила ракети на Сирия

Руският президент Владимир Путин заяви, че Москва още не е доставила усъвършенствани ракети S-300 на режима на Дамаск, въпреки намеци...

Прочети повече

За съжаление Сирия вече не е и дълго няма да бъде привлекателна дестинация за туристите, тъй като в момента e арена  на пълномащабна гражданска война. По данни на ООН в резултат на конфликта между силите на Башар ал-Асад и на опозицията са загинали над 80 000 души, над 1 милион и половина са напуснали страната, а стойността на нанесените щети надхвърля 80 милиарда долара. Борбата срещу авторитарния режим, започнала преди повече от две години като уж невинно въстание, вдъхновено от останалите революции в арабския свят, е прераснала в кървава война с неизвестни последици, която заплашва  да промени облика на страната и дори да я срине завинаги.

Сирия е най-сложната и кървава страница от историята на Арабската пролет, защото очаквано там обстоятелствата не се стекоха така относително добре както в Тунис, Египет и Либия. Сирийският диктатор нито е избягал в изгнание, нито е изправен пред съда, нито е публично линчуван и убит. Вече над 2 години той води своята безпощадна борба за оцеляване, обричайки на нещастие целия си народ.

За разлика от Либия Сирия не може да се надява на помощ отвън, тъй като тя не разполага с толкова нефт колкото северноафриканската държава, а Близкият изток е далеч по-взривоопасен регион от Северна Африка и с огромно геополитическо значение. Случващото се в арабската държава може във всеки миг да даде отражение в някоя от съседките й и дори да взриви целия Близък изток, където междудържавните отношения от години са твърде объркани. Сирия е неизменно свързана с Иран, също и с Ливан-Дамаск е проводник на интересите на Ислямската република и своебразен тартор на събитията в Страната на кедрите. В подкрепа на Башар ал-Асад вече открито се сражават десетки бойци от базираната в Ливан и свързана с Иран шиитска групировка Хизбула. В непосредствена близост пък е открито мразеният от Техеран Израел, който периодично напомня за съществуването и военната си мощ.

Затова и западните сили, които с охота се притекоха на помощ на либийците, досега с нищо не са показали, че имат намерение да сторят същото за сирийците. Те предпазливо, но безучастно наблюдават как в насилието умират хиляди невинни, как страната затъва все повече в хаос, беззаконие и мизерия с неясно бъдеще и с осезаемата опасност от дълбоко фрагментиране на сирийското общество и попадането му под влиянието на ислямския фундаментализъм. Дори по отношение на данните за използване на химическо оръжие както от страна на силите на Асад, така и от страна на бунтовниците, Западът е изключително внимателен, заявявайки, че безусловни доказателства за такова твърдение все още не са налице. Неслучайно. Подобно развитие би позволило военна интервенция в Сирия, а мнозина помнят горчивия опит от Ирак, където оръжията за масово унищожение, с които САЩ твърдяха, че Саддам Хюсеин разполага, така и не бяха намерени. Но докато през 2003 г. Вашингтон се стремеше всячески да започне войната в Ирак, случаят със Сирия е различен- личи, че там за момента никой не желае да се намесва по какъвто и да било начин. Всички държави, определящи се като приятели на сирийския народ, от вече над 2 години без никакъв видим резултат просто издават декларация след декларация, осъждаща насилието и призоваваща към политически диалог. Те просто се надяват всичко да остане ограничено в рамките на държавата, вътре да става каквото ще. Нещо повече. Преследвайки собствените си геополитически и икономически интереси,  силните на деня водят своя война, но на чужда почва, тази на Сирия-едните подкрепят бунтовниците като западните държави, някои страни от Персийския залив, дори Ал Кайда, Русия пък подпомага режима в Дамаск.

ООН има доказателства за използването на химически оръжия в Сирия

ООН съобщи, че има доказателства, подкрепящи подозренията, че режимът и опозицията в Сирия са използвали химически оръжия по време на п...

Прочети повече

Сирия не е изправена пред розово бъдеще. Мнозина запознати със ситуацията в страната прогнозират дълга, може би 10-годишна гражданска война, по-кървава и от тази в Алжир преди 20 години.

Сирийската революция е обречена, тъй като не разполага с автентични, безкористни и най-вече обединени носители. Сирийският национален съвет се опита да си припише ролята на обединител на опозиционерите, но безуспешно- той остана дълбоко отчужден от случващото се в страната. Сега отново има стремежи в тази пососка, но и те поради разноликия характер на опозицията, най-вероятно ще бъдат белязани от неуспех. Сирийската революция е опорочена от самото й начало, още от първите демонстрации в южния град Дераа, поставили началото на сириийската пролет. Още там протестът бе дискредитиран, след като по думите на запознати стана ясно, че в него участват дългобради мъже, вероятно представители на талибаните в Афганистан. В следващите месеци все по-отчетливо бе разкрито, че сред бунтовниците от т.нар. опозиция има и бойци от Либия, пристигнали, за да предадат своя опит на сирийците. В последната година изпъкна и едно много силно военно формирование „Джабхат ан-Нусра”, свързано с терористичната мрежа „Ал Кайда”. То е определяно като най-агресивното и успешно крило на бунтовническите сили. Целта му е сваляне на режима на Асад и създаване на ислямска държава, ръководена от Корана и шериата. Макар че според световните медии, успели да разговарят с местни жители, малцина сирийци го припознават като представител на сирийския народ, все още не е ясно как ще се развие ролята му в бъдеще. Предвид случващото се в останалите страни, преживели своята Арабска пролет, е много вероятно то да се радва на повече популярност след време.  

Най-тъжното в случая е огромната драма на изоставения от целия свят сирийски народ. Сирийците са изправени пред нелеката участ да решат бъдещето на страната си, избивайки се един друг. Неизвестно докога, защото дори след падането на режима на Асад, което рано или късно ще се случи, тяхната революция няма да е приключила, тя тепърва ще започва.  Ако сега бунтовниците преглъщат различията си и дори си помагат, изправени пред общия враг Асад, то след отстраняването му от власт това повече няма да им се налага. Тогава опозицията ще блесне в цялата си светлина-разнородна смес от всякакви представители-дисиденти, обикновени хора, бивши генерали, няколко вида ислямисти. Тогава ще започне голямото лутане на сирийския народ  в търсене на свой легитимен представител...

Автор: Мария Николова

Сирия обвини Ердоган, че тероризира турския народ

Сирийският министър на информацията Омран ал Зохби обвини премиера на Турция Реджеп Тайип Ердоган, че „тероризира” своя соб...

Прочети повече