Мондиалът започна с изненади, но на полуфиналите останаха големи футболни нации от Европа и Южна Америка. Всички те играят по сходен стил - европейски. Ако футболът наистина е игра, в която 22-ма души преследват една топка, а накрая Германия побеждава – както веднъж каза Гари Линекер, то мондиалът е турнир, в който 32 отбора играят, а накрая за титлата се борят обичайните заподозрени.
Германия, Бразилия, Аржентина и Холандия не са случайни имена. Три от тях бяха фаворити за титлата и преди турнира, а холандците, първоначално приети скептично от експертите, не са изненада на тази фаза на турнира. Основните им играчи – Робен, Снайдер и Ван Перси – бяха на финала и преди 4 години.
С напредването на мондиала изненадите стават все по-редки, футболните джуджета бързо си намират майстора. Отпадането на Коста Рика едва след дузпи от Холандия обаче е показателно за изравнените сили в световен мащаб. С храбра игра в защита Лос Тикос успя да удържи оранжевите 120 минути. Нивото на професионализъм отдавна е основна тема във втория ешелон на футболния свят, пример могат да са също Колумбия и Мексико. Ето защо отпадането в групите на големи нации като Испания, Италия и Англия не е резултат от генерална промяна в световния футбол. Всеки от тях имаше свои проблеми: испанците пропуснаха мига да сменят поколенията; англичаните от години имат само таланти, но не и отбор; италианците просто бяха арогантни.
Кой от 4-те обаче е фаворит? Нито един от квартета не ни убеди дотук напълно. Бразилците играят със страст, но с доста тактически и технически слабости. Като изключим редки проблясъци на гения Меси, аржентинците са скучни. А германците контролират мачовете и постигат резултати, но не блестят.
Сега полуфиналите са директен сблъсък между Южна Америка и Европа. Само два пъти в последните 30 години в Топ 4 се промъкна отбор от други конфедерации (Южна Корея през 2002-а). Разликата от предишните турнири е, че южноамериканците сега предпочитат да играят с европейци. Глобализацията промени футбола из основи. Не само икономически, а и тактически. Европейската философия за играта е приета вече навсякъде. Всички звезди са на Стария континент, а около тях се формират националните им отбори. Вече е абсурдно да се правят изводи за характера и манталитета на даден отбор според стила на игра. Просто всички играят като европейци.
Ето защо едно нещо е сигурно: през 2014-а за пръв път европейски тим ще стане шампион в Южна Америка. Дори да се казва Бразилия или Аржентина.
Още: 120-минутна драма, възроден "дявол" и безгрешен Челси: Ясен е финалът в Лига на конференциите
Още: Трагични във Висшата лига, блестящи в Лига Европа: Юнайтед и Тотнъм ще спорят за трофей
