Петте величия, които никога не играха на мондиал

Ето кои са най-великите петима сред тях според вестник "Преса":

Халф на Реал (Мадрид) стана играч на годината в Хърватия

Халфът на Реал Мадрид - Лука Модрич, бе награден с Футболния Оскар на Хърватия, приз, който се присъжда за най-добрия хърватски футболи...

Прочети повече

1. Алфредо ди Стефано (Аржентина/Испания)

Легендата на Реал (Мадрид) често е посочван като един от петимата най-велики футболисти на всички времена заедно с Пеле, Марадона, Кройф и Бекенбауер. Въпреки това смесица от бюрокрация, слаби резултати и контузии му пречи да играе на световни финали.

Родната му Аржентина се класира на Мондиал 1950, но по политически причини отказва да участва на турнира в Бразилия. Впоследствие Ди Стефано носи за няколко мача екипа на Колумбия, което му докарва наказание от ФИФА. В края на 50-те години Русата стрела вече има испанско гражданство, но иберийците не успяват да се класират за Мондиал 1958. Четири години по-късно Ди Стефано е спрян от мускулна травма.

 2. Джордж Бест (Сев. Ирландия)

Балак критикува Йозил: Откакто премина в Арсенал не е същият играч

Бившият германски национал Михаел Балак коментира състоянието на националния тим, като обърна специално внимание на звездата на Арсенал...

Прочети повече

"Бест е най-добрият футболист, който не е играл на финал на световно". Тези думи принадлежат на Кайзера Франц Бекенбауер.

Иконата на Манчестър Юнайтед изиграва 37 мача за своята родина Северна Ирландия, но нито един от тях не е на мондиал. Когато отборът все пак се класира за турнира през 1982 г., Бест вече е погълнат от проблемите си с алкохола и жените.

3. Джордж Уеа (Либерия)

Луис Суарес: Не искам да съм лошо момче, а пример за подражание

Звездата на Ливърпул и националния тим на Уругвай Луис Суарес има желанието да излезе от преувеличения си имидж на "лошо момче". "Иска...

Прочети повече

Още един виртуоз, имал нещастието да се роди в страна, която няма как да попадне в графата "футболна сила". Уеа е един от най-зрелищните футболисти през 90-те години на миналия век и става шампион във Франция с ПСЖ и в Италия с екипа на Милан.

Без съмнение върхът в кариерата му е през 1995 г., когато тъмнокожият голмайстор получава "Златната топка".

4. Райън Гигс (Уелс)

Преди броени дни 40-годишният Гигс сложи край на кариерата си и го направи като най-титулувания играч в историята на британския футбол, чиято визитка включва 13 титли на Премиършип и два трофея от Шампионска лига.

Кристиано Роналдо е все по-далеч от Световното

Световното в Бразилия може да остане без една от най-големите звезди на футбола в последните 20 години. Участието на капитана на Португ...

Прочети повече

За негово съжаление родината му Уелс участва само веднъж на мондиал - в далечната 1958 г. Самият Гигс още като юноша отказва да играе за Англия.

5. Ерик (Кантона) (Франция)

Крал Ерик така и не успява да пренесе магията, на която е способен с фланелката на Манчестър Юнайтед, в националния отбор на Франция. Същинският кошмар обаче настъпва в края на квалификациите за световното първенство в САЩ през 1994 г. Тогава късен гол на Емил Костадинов покосява "петлите", а до следващия мондиал през 1998 г. Кантона вече се е отказал от футбола.