Валуев: Футболът е чужд вид спорт за Русия

Бившият шампион във версия WBA по бокс в тежка категория, днес депутат в Госдумата - Николай Валуев, е един от милионите разочаровани от играта на "Сборная" на световното първенство в Бразилия. Пред вестник "Советский спорт" той удря по болните места на руския футбол. 

Какво не ви хареса от руския отбор?

- Не обичам да засипвам с футболни термини, да разказвам за тактиката, да обяснявам защо треньорът е пуснал този или онзи играч. Не желая да назовавам и фамилии. Първо, не забелязах лидер. Второ, нямаше експресивност. Казано по-разбираемо - не видях блясък в очите.

А вие имали ли сте боеве, в които очите не са горели?

- Не... Какво всъщност искахте да кажете с този въпрос?

Странно е да се чуе, че у професионалистите липсва желание. Още повече на световно първенство. Защо се получава така?

- Или на футболистите им е писнало, или няма стимули. Което по принцип е едно и също. Умората също може да окаже влияние, но аз не мисля, че в Русия сезонът е най-дълъг.

Стимули има. Обещани са премиални, но не за мачовете, а за крайния резултат.

- Смятате, че тези премиални ще променят нещо в мотивацията? Момчетата така и така нямат никакви проблеми със заплатите.

По въпроса за заплатите. След провалите всички критикуват Фабио Капело и федерацията (РФС), подписала толкова дълъг договор с италианеца.

- Каква е сумата?

8 млн. евро до 2018 г. Треньорът на Коста Рика, която стигна осминафинал, прескачайки групата на смъртта с Англия, Уругвай и Италия, може да събере тези пари за 25 години!.

- Подобен дисбаланс се случва много често. Доста често.

Тоест всичко е нормално – това е нашата реалност. А така ли трябва да бъде?

- Не виждам нищо добро в това. Нещо повече – това изобщо не е нормално. Да, има такава руска надбавка. Но тя не бива да надвишава в пъти средната цена на световния пазар. Или ние с вас сме много богати? Или пък сме най-футболната държава, която толкова години плаща на чужди играчи и треньори такива тлъсти пачки? Не искам да гледам в чужди джобове, но лично на мен ми е неприятно, че се интересуваме само от собствените портфейли. Същият този Капело без такъв договор никога не би се захванал с руските футболисти просто защото не му е толкова интересно.

И му направихме оферта, която не можеше да откаже.

- Както можехме да му предложим неголяма фиксирана сума с бонус при изпълнение на целите. Но не би! Той ще получи своето, независимо от резултата. А в случай на разтрогване на договора му?

Неустойка.

- За това и говоря. Няма отговорност за резултатите. Пълен карт бланш.

Тогава трябва да се назначат родни треньори начело на сборная, а на футболистите повече допадат чужденци.

- Аз съм твърдо „за” свои специалисти. Повтарям, трудно ми е да правя задълбочен анализ, но това, което зная, е достатъчно за извода: водещите европейски лиги и отбори се различават съвсем ясно от руската не заради лошите руски треньори и дори не заради парите. Ние просто не сме футболна страна.

Тогава защо нашият бизнес харчи толкова за футбол?

- Защото футбол бълват както телевизии, така и много други средства за масова информация. Ако подобен пиар бе организиран към друг вид спорт, парите щяха да потекат натам.

Споменахте, че Русия не е най-футболната страна.

- Атмосферата, в която живеят футболистите, не е същата. Все пак нашата държава е северна. А футболът е чужд вид спорт. Навремето, когато в Русия дойде хокеят с шайба, страната вече играеше хокей с топка. Така че преходът не беше толкова болезнен. И ние до ден-днешен сме лидери в тези спортове. А футболът?! Освен редките успехи от съветската епоха други почти няма.

Как може да се коригира ситуацията?

- Почти е невъзможно. Всичко идва от децата, от спорта на двора. А как е на улицата? Една трета от годината – дъжд, една трета – сняг, и само няколко месеца наподобяват лято, когато децата могат да поиграят нормално. Как изведнъж да спечелим световно първенство! Друг пример е минифутболът, където успехите ни са по-сериозни. Там обаче децата тренират в зали.

Но днешният мини футболен отбор е наполовина бразилски...

- Имахме успехи и преди легионерите, когато там играеше Константин Ерьоменко, и други футболисти.

Всъщност, може би именно легионерите ще ни помогнат да спечелим големи турнири?

- Това е абсолютно тъпашки път, насочен изключително към постигане на резултати. От една страна е евтино и просто, особено когато имаш големите пари. Но от друга, зад ярката фасада в нашия футбол не остава нищо – няма перспективи за дечицата.