Историята на Райската градина е очаровала хората от хилядолетия, като безброй учени и любители ентусиасти се опитват да определят истинското ѝ местоположение. Традиционно се смята, че се намира в Месопотамия, където реките Тигър и Ефрат се срещат в днешен Ирак, но нова теория оспорва това схващане, предлагайки изненадваща алтернативна истина. Д-р Константин Борисов, компютърен инженер, предполага, че Раят може да се е намирал не в Ирак, а под Великата пирамида в Египет, на платото Гиза.
В скорошна статия, публикувана в Archaeological Discovery, Борисов представя провокативна преинтерпретация на древни текстове, карти и географски характеристики в подкрепа на твърдението си, което е смело и различно, но изненадващо в синхрон с това, което е известно.
ОЩЕ: Накъде водят загадъчните врати на Хеопсовата пирамида?
Доказателствата за Рая в Египет
В Битие 2:8–14 Едемската градина е описана като подхранвана от река, която се разделя на четири потока: Фисон, Гион, Тигър (Хидекел) и Ефрат. В исторически план това е накарало мнозина да предположат, че Едем е бил някъде в Месопотамия. Борисов обаче посочва, че докато Тигър и Ефрат са разпознаваеми, Фисон и Гион остават неуловими. Той твърди, че чрез преразглеждане на древните източници се получава по-точно разбиране за тези реки и че то сочи към Египет.
В центъра на теорията на Борисов е Херефордската карта на света (Mappa Mundi) – средновековна европейска карта, която изобразява света, заобиколен от митичната река Океан. В горната част на тази карта се намира „Рай“, разположен в съседство с Океан.
ОЩЕ: Тайно помещение в Хеопсовата пирамида. Учен от Украйна разказа как е направено откритието
Херефордската Mappa Mundi (около 1300 г.). Неизвестен автор / Public Domain
„Като се разгледа карта от около 500 г. пр.н.е., става очевидно, че единствените четири реки, извиращи от обграждащия Океан, са Нил, Тигър, Ефрат и Инд“, пише Борисов. Той подчертава, че тези характеристики „не могат да бъдат пренебрегнати“, предполагайки, че Гион съответства на Нил, а Фисон е в една линия с Инд.
За да подкрепи своите библейски и картографски изследвания, Борисов се позовава и на писанията на ранни историци, които са се занимавали с темата. Той цитира Тит Йосиф Флавий , римско-еврейски учен, който заявява следното:
„Градината се напояваше от една река, която обикаляше цялата земя и се разделяше на четири части. Фисон, което означава множество, течеше в Индия, изтичаше в морето и гърците го наричаха Ганг. Ефрат също, както и Тигър, се влива в Червено море. Името Ефрат, или Фрат, означава или разпръскване, или цвете: Тигър, или Диглат, означава това, което е бързо, с теснота; а Геон тече през Египет и означава това, което извира от изток, което гърците наричат Нил.“
ОЩЕ: Вижте Великата пирамида в Гиза отвътре с 3D обиколка
„Изгонване от рая“, картина от Джеймс Тисо. Public Domain
Тази пряка връзка между Гион и Нил, твърди Борисов, често е била пренебрегвана. Включвайки и митологична символика, той посочва древното вярване, че светът е обграден от река, известна като Океан, което съвпада със средновековните карти и предполага различен географски център за Едем.
Връзката между Едем и Великата пирамида
Теорията на Борисов приема още по-интригуващ обрат, когато свързва Едем с Великата пирамида в Гиза. Той предполага, че самата пирамида може да символизира свещеното Дърво на живота, описано в Битие. Според Борисов светлинните явления вътре в Царската стая отразяват формата на дърво.
ОЩЕ: Археолози откриха следи от битката между цар Йосия и фараона Нехо при Армагедон
„Не може да се пренебрегне, заредените частици в тази симулация са подредени по начин, който създава няколко успоредни клона, простиращи се навън от централната линия, създавайки дървовидно изображение“, обяснява той пред Mirror, позовавайки се на компютърна симулация от 2012 г., която е изучавала електромагнитните полета в пирамидата.
Berthold Werner / CC BY-SA 3.0
С височина 147 метра и ширина приблизително 236 метра в основата си, Великата пирамида отдавна се свързва с мистерии и легенди. Борисов предполага, че нейната уникална вътрешна структура и физически свойства може да не са случайни, а по-скоро останки от древната едемска традиция. Той предполага, че светлинните явления вътре биха могли да представляват сиянието на Дървото на живота, предлагайки осезаема връзка между библейския разказ и паметник от реалния свят.
Източник: Ancient Orirgins
