Любовта на фена или чудото фенфикшън

Наскоро се видях с една моя позната, 17-годишна тинейджърка с буен нрав и интереси като на всеки средностатистически тинейджър в България. Обикновено момиче, което по принцип прекарва вечерите си пред компютъра или навън с приятели. Самата тя никога не се е определяла като „книжен плъх” и винаги е твърдяла, че четенето е дейност, която трябва да се извършва само при липса на други занимания. Затова бях безкрайно учудена да видя същото това момиче с книга в ръка и оживено да обяснява историята на литературните герои. Стана ми интересно да разбера коя е въпросната книга, която е успяла да събуди интереса на един истински противник на четенето и що да видят очите ми – огромното заглавие „50 нюанса сиво” гордо изпъкваше пред мен, сякаш за да ми припомни безумните времена на вампирската психоза. Еротичният роман, както мнозина го наричат, разказва историята на студентката Ана, която е фатално привлечена от мрачния богаташ Крисчън Грей. Всичко това може и да не звучи чак толкова зле, но като прибавим факта, че произведението е вдъхновено от вампирската поредица „Здрач” и се характеризира като фенфикшън, нещата започват леко да загрубяват.

Книгата на 49-годишната британка И. Л. Джеймс вече предизвика сериозни дебати на Острова относно любовта на феновете към дадено произведение и възраждането на меко казано странния жанр фенфикшън. Бурната реакция на британското общество не е случайна, тъй като се оказа, че „50 нюанса сиво” е най-продаваната книга за всички времена във Великобритания, като продажбите й надминават 31 милиона в 37 държави. Книгата е толкова популярна на Острова, че нейните приходи в пъти надминават печалбите от последния роман за Хари Потър. Изненадващият успех на еротичния роман дори накара някои литературни критици да се притеснят за нормалното функциониране на британската психика и да се запитат дали това е същата нация, която е дала едни от най-големите имена в областта на литературата, а сега е изкупила 5,8 милиона бройки от „смахнатото порно за майки”.

Редом обаче с негодуванието на литературните критици, които сравняват четенето на „50 нюанса сиво” с бавна и мъчителна смърт, романът продължава да печели все повече фенове по света, като същевременно с  това окуражава и развитието на жанра фенфикшън. Затова съвсем естествено се появява въпросът - що за животно е това фенфикшъна? И дали това може да се определи като нов литературен стил, който ще преобладава през следващите години?

Прочут английски журналист определя фенфикшъна като „умопомрачително състояние, което е продиктувано от крайна степен на обсебване във връзка с дадено произведение.”. Или иначе казано, ако затворите на едно място „запалени” почитатели на определена книга и ги накарате да увековечат своите размисли и идеи върху произведението, резултатът ще се нарича фенфикшън. Мнозина твърдят, че този жанр развива читателското въображение, като провокира почитателите на дадена книга да измислят нови сюжетни линии или пък да придадат нови окраски към характера на литературните герои. Затова не е учудващо, че фенфикшъна е жанр, който датира още от 18.век.

Първите фенфикшъни в света са направени на произведения на Джейн Остин и Даниел Дефо. Скорошното възраждане на този жанр обаче накара цял куп писатели да го определят като „литературен Апокалипсис” и да заявят, че това явление ще унищожи и малкото останала стойност на литературните произведения. И наистина, с днешното развитие на технологиите и форумите, където почитателите на дадена книга могат с часове да обсъждат и променят нейното съдържание, фенфикшъна се превръща по-скоро в блудкава и смехотворна гротеска, отколкото в естетически издържан литературен стил. Днес фенфикшъна не е нищо повече от идолопоклоннически продукт, който изобилства от наивни клишета за любовта, живота и смелостта. Определено „западането” на този литературен жанр се дължи на активните интернет потребители, които са решили да вкарат прочути литературни герои в невъзможни сюжетни линии. Така например има фенфикшън, в който известните вампири от „Здрач” отиват да учат в училището за вълшебства  Хогуортс.

Или пък хобитите от „Властелинът на пръстените” се превръщат в хладнокръвни шпиони в стил Джеймс Бонд. Затова не са изненадващи и резервите, които повечето писатели изпитват към фенфикшъна. Така например авторката на „Интервю с вампир”, Ан Райс, строго пази правата върху книгата си, като твърди, че евентуалната намеса на феновете само ще разводни историята. Почти същото мнение споделя и „майката” на Хари Потър, Дж. К. Роулинг, която наскоро осъди свой почитател, осмелил се да напише фенфикшън за сина на Хари. Британката твърди, че винаги е подкрепяла феновете на поредицата, но не иска те да изкарват пари от нейните литературни герои.  Като цяло може да се каже, че в днешно време фенфикшън не може дори и да се опише като преклонение и възхищение към дадено литературно произведение. Повечето представители на този жанр ненужно „омаскаряват” дадена история, като я превръщат в сълзлива и мелодраматична безвкусица, а самите литературни герои – в хиперболизирани и объркани същества.

Затова е изключително интересно как една книга, която разглежда до болка познатата тема за силното привличане между двама души, може да се превърне в световен бестселър? Нима до такава степен писателите и световната литература са се изчерпали от идеи, че е необходимо да се създадат клонинги на вече поизтъркали се литературни  герои? Според мен още по-плашещо в случая е, че голяма част от съвременните тинейджъри биха дали мило и драго в часовете по литература да четат за любовните трепети на Ана, отколкото за героите на Димитър Талев или Иван Вазов.

Вярно е, че стилът на тези автори е доста неразбираем за повечето ученици, но все пак това са класически произведения, които са успели да издържат изпитанията на времето. Не същото обаче може да се каже например за вампирската поредица. Лично аз се съмнявам, че след 20 или 30 години ще има хора, които ще четат „Здрач”. Факт е, че интересът на днешните юноши към четенето трябва да бъде провокиран, но не мисля, че най-подходящото произведение за целта е мрачен еротичен роман. Всичко това обаче си е лично мое мнение. Междувременно „50 нюанса сиво” продължава да оглавява класациите за най-продавана книга в света, а съвсем скоро стана ясно, че предстои и излизането на филм за бурната връзка между Ана и Крисчън.