Стимулира ли се създаването на независими енергийни общности и ВЕИ за собствено потребление?

14321
Стимулира ли се създаването на независими енергийни общности и ВЕИ за собствено потребление?
Снимка: iStock

Децентрализираното производство на електроенергия е във фокуса на обсъжданията за развитие на сектора за възобновяеми източници на енергия (ВЕИ) в Европа. Огромният напредък на ВЕИ технологиите подтиква гражданите и бизнеса все по-често да търсят път към поне частична енергийна независимост. Успехът на енергийния преход ще зависи именно от по-активната роля и овластяването на гражданите, местните общности и малкия и среден бизнес, които ще се превърнат от пасивни ползватели на енергия в активни инвеститори и производители. В България този процес на демократизация и децентрализация на ВЕИ сектора се сблъсква със сериозни трудности, като например блокиран процес на присъединяване към електроразпределителната мрежа и все още твърде сложни, бюрократични процедури, съпътстващи екологичните и строителните разрешителни за ВЕИ проектите. Това пише в своя статия Ремина Алексиева, част от авторския екип на Климатека и експерт в програма „Енергетика и климат“ в Центъра за изследване на демокрацията.

Промените в Закона за енергетиката

С последните промени в Закона за енергетиката (ЗЕ) и Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) бе направен опит за привеждане на националното законодателство на България в синхрон с разпоредбите на европейската директива за насърчаване използването на ВЕИ електроенергията (2018/2001).

Още: Работниците по света са все по-застрашени заради климатичните промени

Българските граждани се сблъскват със сериозни предизвикателства, като блокиране на процеса на присъединяване към електропреносната мрежа и сложни, бюрократични процедури.

Непрозрачните механизми за разпределяне на мрежовия капацитет затрудняват ефективното разработване на нови ВЕИ проекти. Липсва ясна методология за оценка на разходите за присъединяване и това допълнително усложнява инвестициите. От друга страна, административните процедури, свързани с екологичните и строителните разрешителни за изграждане на ВЕИ проекти, водят до чувствително забавяне на проектите, като често определените в закона срокове за извършване на отделните процедури биват нарушавани. Също така различното тълкуване на законодателството от страна на компетентните органи може да доведе до дискриминиращо отношение към гражданите.

Какви са ограниченията в съществуващата сега регулаторна рамка?

ВЕИ Директивите на ЕС изискват от страните да проведат оценка на пречките и потенциала за развитие на ВЕИ енергийните общности и децентрализацията на производството. В основата си Директивите подкрепят активната роля на гражданите като производители и потребители на ВЕИ електроенергия.

Още: Март 2024 г. – Летни температури и нови рекорди (ГРАФИКИ)

Държавите членки постигнаха значителен напредък в транспонирането на Директивите, но въпреки това малко държави са разработили напълно необходимите регулаторни рамки за подкрепа на ВЕИ общности, особено в региона на Централна и Източна Европа.

 

 

Фигура 1. Оценка на усилията на държавите членки за разработване на благоприятна рамка за ВЕИ към януари 2024 г. Източник: REScoop.eu

Още: Как да живеем екологично и да станем по-щастливи

По-специално, три Директиви съдържат разпоредби за създаване на подкрепяща правна рамка на ЕС за общностна собственост върху енергията:

Директивата за вътрешния пазар на електроенергия (IEMD), която има за цел да очертае ясни правила за производство, пренос, разпределение, доставка и съхранение на електроенергия, както и такива, свързани със защитата на потребителите и осигуряването на прозрачен пазар на електроенергия в ЕС.

Директивата за енергията от възобновяеми източници (RED), която е в основата на правната рамка на ЕС относно общностите за възобновяема енергия. Тя постановява основни правила, позволяващи на потребителите да произвеждат своя собствена електрическа енергия, индивидуално или като част от общности за възобновяема енергия.

Обновената през ноември 2023 г. Директива за енергията от възобновяеми източници (RED III), която цели да увеличи делът на енергията от възобновяеми източници в брутното потребление на енергия в ЕС до 42,5% до 2030 г. (от предишните 32%), да премахне пречките пред търговията с ВЕИ енергия и да улесни процесите за присъединяване на повече участници към пазара.

Още: Козметика и екология - кои са опасностите?

Крайният срок за транспониране на Директивата за енергията от възобновяеми източници (RED) изтече на 30 юни 2021 г. Българското правителство не успя да спази този срок, в резултат на което Европейската комисия (ЕК) сезира Съда на Европейския съюз с искане за налагане на финансови санкции срещу България. Основните разпоредби при транспонирането на Директивите залегнаха в ключови промени на Закона за енергията от възобновяеми източници чак през октомври 2023 г. Относно обновената Директива, България има поставени два крайни срока, като първата дата е 1 юли 2024 г., а следващият срок е май 2025 г., да да бъдат въведени ключови разпоредби, свързани с издаването на разрешителни в националното законодателство и в Националния план в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК).

Тъй като Директивите на ЕС са пряко обвързващи за държавите членки, дори и при липса на транспониране в указания срок, потърпевши физически или юридически лица могат да се позоват на техния директен ефект и да изискват предоставянето на съответните им индивидуални права. Това означава, че, ако граждани или енергийни общности търпят вреди, пропуснати ползи или са обект на административно нарушение, което ограничава техните права да се сдружат и да произвеждат енергия от възобновяеми източници, могат да подадат жалба до Омбудсмана на Република България или регулаторните органи, в зависимост от вида на нарушението, както и да предприемат процесуални действия.

Остава неясен начинът, по който се регистрират и функционират общностите за възобновяема енергия и гражданските енергийни общности.

Една от препоръките във връзка с транспонирането на Директивите в българското законодателство е въвеждането на изрично определение за „общност за възобновяема енергия”, както и определение за „гражданска енергийна общност“. Вече имаме дефиниция на „гражданска енергийна общност“ и „общност за възобновяема енергия“, но тя не е достатъчно прецизна. Следва да бъдат приведени в съответствие с допълнителни текстове в нормативната уредба за гражданските енергийни общности.

Още: 11 трика да спрем разхищението на храна

Необходимо е да бъдат предвидени и изисквания относно съдържанието на устава и учредителния акт, сред които:

  • плаваща членска маса,
  • възможност за капиталово и некапиталово членство,
  • доброволно участие и прекратяване на членството,
  • равно право на глас.

Необходими са и конкретни изисквания за съдържанието на устава или учредителния акт на общностите, ясно очертани цели за постигане на конкретни социални, екологични и икономически промени, както и разписани правила за отчитане и отделяне на средства за контрол и санкции.

Европейска федерация на гражданските енергийни кооперации (REScoop.eu) е разработила модел, със 7 принципа, на който успешно да стъпва създаването и функционирането на енергийните общности (Фиг. 2). Те следва да бъдат интегрирани в устава на енергийните общности и да са принципна основа за тяхната дейност.

Още: Как да намалим разхода на хартия в домакинството

 

 

Фигура 2. Седемте принципа по модела на Rescoop.

Има няколко възможни правно-организационни форми за гражданските енергийни общности, тъй като уредбата в момента дава такава свобода (Фиг. 3). Независимо от избраната форма обаче, е необходимо да бъдат дефинирани ясни критерии за регистрация на общността, вкл. изброяване на права, сервитути и други положения, от които може да се ползва, във връзка с упражняването на дейностите.

Още: Над два пъти се увеличи участието на фотоволтаичните централи в електрическата мрежа за година

 

Фигура 3. Възможности за правно-организационни форми на общности за възобновяема енергия съгласно българското законодателство. Източник: Център за изследване на демокрацията

Първите проекти на енергийни общности, като тази в Габрово, встъпват на организационната форма – дружество, като определят финансовото участие, правото на глас и разпределението на печалба. За да се постигне баланс между екологичните, социалните и икономическите ползи на подобни проекти, е необходимо в българското законодателство да бъдат конкретизирани начините, по които те могат да бъдат реализирани, така че да развиват местните общности и регионите, в които оперират. Фламандският регион например внесе промени в определенията за енергийни общности, като ги обедини в едно понятие, което включва активни потребители и нови дейности, като споделяне на енергия и търговия между равнопоставени партньори. В същото време Германия, Италия и Нидерландия разграничават по-ясно в определенията, въведени в националното законодателство, различните видове общности, и установяват специфични изисквания за тяхното участие и функциониране. Тези мерки са насочени към гарантиране на социална и географска близост, ефективен контрол и автономност, като се поставят ограничения за капацитета и участниците, които могат да бъдат акционери в енергийните общности.

Въведени са облекчени процедури за присъединяване, но има нужда от подробно определяне на стъпките, с конкретни срокове и уточнени правомощия за различните институции.

Още: За да се навакса изоставянето: Обявиха два мегатърга за нови ВЕИ с батерии

Положителна промяна е въвеждането на облекчени процедури за присъединяване на енергийни обекти за производство на електрическа енергия от ВЕИ, включително системи за собствена консумация. Въведен е общ принцип, че органите на държавната власт и органите на местното самоуправление са длъжни да предвиждат и прилагат опростени процедури за получаване на разрешения за проекти, свързани с реализация на индивидуални системи за производство и потребление на електрическа и топлинна енергия, както и енергия за охлаждане от ВЕИ.

Безспорно най-облекчени са малките фотоволтаични инсталации за лични нужди, които ще намерят и най-широко приложение сред домакинствата. Например не се изисква издаване на разрешение за строеж за изграждане, основен ремонт и подмяна на инсталации за производство на електрическа енергия към съществуващите еднофамилни жилищни и вилни сгради и в прилежащите им имоти за собствено потребление, ако общата им инсталирана мощност не надхвърля 20 кВт. Тези системи също подлежат на улеснена процедура за присъединяване към мрежата, като съгласно закона те подават уведомление към оператора и сключват допълнително споразумение към съществуващ договор за присъединяване като краен клиент.

Важно е да се отбележи обаче, че описаните по-горе улеснения се отнасят само за системи, при които енергията ще се използва изцяло за собствени нужди и не предполага продажба на излишъкa на електроенергия, което особено в спецификата на технологията на фотоволтаичните инсталации води до икономически неоптимално оразмеряване на системите, които могат да бъдат поставени.

Въведено е също, че при подаване на заявление за издаване на разрешение за строеж за изграждане на инсталация за производство на електрическа енергия от слънчева енергия за собствено потребление с обща инсталирана мощност от 20 кВт до 50 кВт в съществуващите сгради и постройки, (вкл. върху покривните и фасадните им конструкции и в прилежащите им поземлени имоти), разрешението за строеж се счита за издадено при липса на отговор от страна на главния архитект на общината в рамките на един месец. В промените не се предвиждат отделни процедури за енергийни общности, което отваря вратата за евентуални правни неясноти в хода на процеса.

Още: Държавата реши какъв е таванът на пазарните приходи за производителите на ток

Макар да са въведени по-кратки срокове за присъединяване към електроразпределителната мрежа за производство на ВЕИ с обща инсталирана мощност до 1 МВт включително, дали ще бъдат изпълнявани на практика е спорно, особено в случаите, когато са налице неточности в документите, като част от процедурата. В много от случаите с предаване на излишната произведена електроенергия в мрежата, присъединяването на даден енергиен обект е невъзможно и без подобряване на капацитета на електроразпределителната и дори електропреносната мрежа. Това отваря въпроса за отговорността при поемането на разходите за модернизиране и разширяване на мрежата. Ирландия демонстрира добри практики в това отношение, като въвежда отделни процедури за присъединяване към мрежата на ВЕИ общности и други проекти за собствено потребление. През 2020 г. Ирландия въвежда и нова политика за присъединяване към мрежата, която цели да наложи преференциално третиране на общностите за възобновяема енергия по отношение на присъединяването към мрежата.

Енергийните общности трябва да могат да произвеждат, потребяват, съхраняват и продават излишните количества енергия като равнопоставени участници на пазара.

Според промените в закона, гражданските енергийни общности трябва да могат да произвеждат, потребяват, съхраняват и продават излишните количества енергия като равнопоставен участник на пазарите на електрическа енергия, включително чрез споразумения за закупуването ѝ. В Закона е въведен принцип, който гарантира равнопоставеност на гражданските енергийни общности на пазара на енергия. Те не могат да бъдат предмет на дискриминационни клаузи от страна на операторите или търговците на електроенергия. Нормата изрично предоставя достъп до всички подходящи пазари на енергия по недискриминационен начин. Гражданските енергийни общности следва и да могат да споделят в рамките на общността енергията, произведена от инсталации, които са нейна собственост, при зачитане правата и задълженията на членовете като потребители. Като минус може да се отчете, че в настоящия вариант обаче не са конкретизирани детайлите по възможностите за споделяне на енергията между участниците в общността, особено когато споделената енергия трябва да бъде пренесена през електроразпределителната или електропреносната мрежа.

Няколко държави членки, включително Австрия, Белгия, Дания, Литва и Люксембург, са приели решение да разглеждат споделянето на енергия като дейност, отделна от доставката на електроенергия. Това е важно, защото освобождава членовете на общностите от тежките задължения за лиценз за продажба на електроенергия на дребно. Този подход, наподобяващ колективното собствено потребление на електроенергия, позволява на участниците да споделят енергия в рамките на времева и географска рамка, като продължават да купуват електроенергия от традиционния си доставчик за останалата част от потреблението си.

Още: Доклад: Възобновяемите източници нарастват силно в световен мащаб до 2028 г.

Относно мрежовите такси, които могат да бъдат допълнителен финансов стимул – в Австрия има намаление за енергийни общности в зависимост от нивото на напрежение на мрежата, а в Полша енергийните общности са освободени от определени компоненти на мрежовите такси.

В момента липсват и конкретни разпоредби относно съхранението и продажбата на излишните количества енергия от страна на общностите. Няма и конкретни правила за съхранението, липсват изисквания към съоръженията или методите, по които ще се осъществява съхранението.

За да се изяснят процесите на споделяне и отчитане на произведената и потребената електроенергия трябва подробно да се анализират разходите и ползите от разгръщането на енергийните общности, както и за установяване на ясни правила за разпределение на тези разходи между различните страни. Препоръчително е да се изготви анализ, който представя данни относно разходите за мрежата, балансиране и други. На базата на този анализ КЕВР следва да прави предложения за това как те могат да бъдат разпределени между различните страни.

Друг важен аспект по отношение на начина, по който се използва електроенергията, произведена от енергийната общност, са условията, при които общността има право да търгува с излишната електроенергия. В някои европейски държави, като Германия и Нидерландия, са въведени мерки за стимулиране на енергийните общности, като освобождаването от конкурентни търгове за финансова подкрепа и предоставянето на специални премии за продажба на излишъка на електроенергия. В Испания са създадени специални механизми за предлагане на инициативи, ръководени от граждани във вече съществуващата тръжна система. В други държави, като Австрия и Литва, се предоставят възможности за производителите на ВЕИ електроенергия да сключват договори и да разпределят електроенергията си на крайните потребители, като се стремят да опростят пазара за тези производители и да насърчат развитието на енергийни общности.

Какво следва?

Сред най-проблемните области, с които се сблъскват децентрализираните ВЕИ проекти в България, е блокирането на процеса на присъединяване към мрежата и мудните бюрократични процеси. От една страна, гражданите и дружествата, които реализират ВЕИ проекти, се сблъскват с непрозрачни механизми за разпределяне на капацитета на мрежата. От друга страна, липсва и достатъчно информация за наличния капацитет в различните точки на присъединяване, както и ясна, последователна методология за оценка на разходите за разширяване и обновяване на инфраструктурата.

Местните власти и гражданските инициативи, които развиват проекти за съвместно производство, потребление и съхранение на енергия, се сблъскват с допълнителни предизвикателства и несигурност. Прегледът на последните промени в двата закона – за енергетиката и за енергията от възобновяеми източници, както и на добрите практики от няколко държави в ЕС, изтъква нуждата от редица промени в законодателната и регулаторна рамка, за да се постигне по-ефективно транспониране на европейските директиви. Тези промени следва да бъдат и основополагащи за успешното развитие на енергийните общности в България, и биха ускорили децентрализацията на електроенергийното производство – крайъгълният камък на енергийния преход в България.

Още: Кметът и общинският съвет в Созопол несъгласни със законопроекта за вятърните перки в морето

Вижте всички последни новини от Actualno.com

Още от ЕКОЛОГИЯ И ПЛАНЕТА:

Ще навреди ли забраната на клетките за телета на индустрията?

Как копривата може да намали въглеродния отпечатък

Ученици заснемат връзката между екологията и изкуството (СНИМКИ)

Kaufland България спасява 22 млн. т/бр. храна годишно

Облачното инженерство може да е ефективно срещу глобалното затопляне

Март 2024 г. – Летни температури и нови рекорди (ГРАФИКИ)

Как калцият в почвата помага в борбата с климатичните промени

Как да живеем екологично и да станем по-щастливи

Козметика и екология - кои са опасностите?

Кои са "горещите точки" в храните и как допринасят за климатичната криза? (ГРАФИКА)

Етикети:

Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение помага за нашата кауза - обективни новини и анализи. Бъди активен участник в промяната!

И приеми нашата лична благодарност за дарителство.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд Груп АД

IBAN: BG16UBBS80021036497350

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com