Вече поредна седмица живеем с новини за ударени от дронове кораби в Черно море и всяка вечер се чудим дали на сутринта всичко ще е нормално около Варна и Бургас.
Остава обаче впечатлението, че отново ние нещо преувеличаваме. Защото властта не изглежда да се е притеснила особено. Хората по върховете си ходят насам-натам по ангажименти и ей така, само за да не ни скършат хатъра, че сме избиратели все пак, се събират от време на време я на КСНС, я на "привикване" с Митрофанова. Хубаво е да го отчетем, защото го правят само от уважение към нас. Не че е толкова наложително и не че нещо съществено произлиза от тези мероприятия.
Защото управляващите в България са измислили решение на проблема и просто ние се инатим да го приемем. Решението е в 2 стъпки - коалиция за мир и мораториум върху ударите срещу кораби в Черно море. Това е напълно достатъчно. Ще помолим Путин да има мир по земята, ще му кажем, че вече е забранено да взривява кораби и това би трябвало да е достатъчно. След това ще плеснем и ще се прегърнем и ще си продължим подготовката за "Евровизия".
Изобщо, исторически е повече от доказано, че мирът идва бързо и ефективно вследствие от коалиции и мораториуми. Какво искаме повече?
Сега сериозно. В международната си политика България на Радев упорито се държи като килим - разстиламе се покорно, за да застелим пътя към добронамерените двустранни отношения, мира и икономическото сътрудничество. Само че обикновено, когато една страна легне пред друга като килим, втората просто я стъпква, минавайки през нея.
Затова ние сънуваме мир, а получаваме бомби. Дронове де. Защото се оказва, че преклонената глава сабя Я сече.
Автор: Десислава Любомирова
