Работил като PR за Кремъл британски журналист съветва за приличащи на Ялта преговори с Путин

Кой е Роксбърг - той е известно име в британската журналистика, но на най-вече защото е профилиран на тема "Русия". Роксбърг е работил между 2006 и 2009 година като пиар на руското правителство - т.е. тогава, когато Владимир Путин укрепваше все по-здраво властта си. Работил е за BBC, The Guardian (отразява опита за преврат срещу Горбачов, който де факто докарва Елцин на власт), The Sunday Times, като специално в BBC и The Sunday Times покрива ресор "Русия", пише и книга за Путин. В статия от февруари, 2012 година главният политически анализатор на The Daily Telegraph Питър Обърн, който след 2015 година се разделя с професията, изрично критикува BBC за назначението на Роксбърг и го счита за глашатай на Кремъл заради пиар работата му. BBC отвръща с изрична позиция, че Роксбърг е бил пиар, но и кореспондент в Русия на The Sunday Times и за BBC "Москва", т.е. има вътрешни връзки в Кремъл и затова е бил нает от BBC за реализация на поредицата "Путин, Русия и Запада". Но поредицата печели награда "Пийбоди", а книгата: "Силният": Владимир Путин и борбата за Русия" получава ласкава критика от The Telegraph.

Какво казва Роксбърг сега

Предоставяйки оръжие на Украйна, но избягвайки пряката военна намеса, западните лидери удължават този чудовищен конфликт. Най-добрият изход са преговорите.

Едва ли някой на Запад се съмнява, че Украйна води справедлива война. Нахлуването на Русия с нищо не беше провокирано. От това следва, че помощта на Украйна е правилното решение. Но изобщо не е очевидно, че подкрепата, която предоставяме (и не предоставяме), е правилният начин да спасим украинския народ и самата страна.

Колкото по-дълго продължава руската операция, толкова повече украинци ще напускат родината си и толкова повече разрушения ще бъдат нанесени на техните домове, градове, индустрии и икономики. Начинът, по който Запада помага на Украйна сега – като я пълни с оръжие и избягва прякото участие – само удължава тази конфронтация. Подобна подкрепа може да помогне за забавяне на успеха на Русия, но е малко вероятно да спре напредъка ѝ, още по-малко да я изтласка от Украйна.

Едва ли минава ден без някой висш западен политик да заяви, че Украйна "успява", а Русия се "проваля". Това определено повишава духа, но очевидно е абсурдно.

За два месеца територията под контрола на Русия (първоначално това бяха само самопровъзгласилите се републики на Донбас) нарасна може би пет пъти. Ако Русия продължи да бъде "побеждавана" с този темп, то след още два месеца целият юг на Украйна ще бъде в руини, а градове като Одеса ще приличат на Мариупол и много хиляди украинци ще загинат.

Още по-лошо е, тъй като операцията продължава и все повече и повече селища са унищожени, че става все по-малко вероятно украинците, които са избягали в други страни, някога да се завърнат. Те няма да имат нито жилища, нито работа. Колко жители на Мариупол ще бъдат отново у дома си? Ако целта на Русия е била унищожаването на украинската нация, то тактиката на Запада допринася за това.

Разбира се, ако ни е грижа за живота на украинския народ, Запада трябва да направи нещо, за да спре тази "специална операция" – и то незабавно. Призоваването на украинците да продължат военната конфронтация, без значение колко справедлива е тяхната кауза, е просто да направят страната си необитаема.

Проблемът е, че има само два начина за бързо спиране на военните действия и нито един от тях не подхожда на повечето западни лидери.

Първият е влизането на НАТО във военни действия и нанасянето на бърз, масивен и решителен удар на руските войски. За разлика от действията на Русия, Алиансът ще има пълното право да направи това според международното право. Когато Путин се намеси в конфликта в Сирия, той го изрази много подробно като отговор на искане от легитимното и международно признато правителство на Сирия. Западът може да направи същото в Украйна. Самият Путин няма такава оправдателна причина за неговата "специална операция".

Свързаният с това риск от започване на Трета световна война е очевиден, поради което Запада отказва да се намеси директно.

Вторият начин за спиране на бойните действия е Путин да бъде убеден незабавно да прекрати огъня, като Русия бъде поканена на всеобхватни мирни преговори. Да, но западните лидери не искат да преговарят с някой като Путин. Само че някога те преговаряха със сърбина Слободан Милошевич само месеци след клането в Сребреница и резултатът беше Дейтънското споразумение, което сложи край на войната в Босна през 1995 г.

За да бъде поставен Путин на масата за преговори, всичко трябва да бъде предмет на дискусия: и границите на Украйна, и вековната загриженост на Русия за сигурността, и може би дори самата логика за маркиране на днешните международни граници в тази част на Европа въз основа на бившите вътрешни граници в СССР, които комунистическите лидери начертаха точно по ред да попречи на съветските републики и региони да се превърнат в жизнеспособни независими държави. Не е необходимо да се предопределя резултата от преговорите. Основното нещо е да се преговаря, а не да се обръща на война.

Западните лидери обаче не могат да се накарат да повдигнат тези въпроси, което изглежда само засилва желанието на Путин да преначертае картата със сила. Те биха предпочели да се бият – или по-скоро да оставят Украйна да се бие с надеждата да победи Русия. Но ако има едно нещо, в което можете да сте сигурни, това е, че Путин никога няма да приеме поражението. Той вече е похарчил твърде много усилия и средства за този военен конфликт, за да се оттегли, без да постигне нищо.

Ако западните лидери смятат, че подкрепата им на "една ръка разстояние" за Украйна ще доведе до военна победа на украинците, тогава те правят фаталната грешка да тълкуват погрешно намеренията и решимостта на руския лидер. В името на Украйна трябва по един или друг начин незабавно да го спрем, докато не дойде моментът, в който не е останало нищо от страната, която искаме да защитим.

Напук на руските очаквания: Войната създава по-силна Украйна и съживява Запада

Превод: Ганчо Каменарски