X
 
 
Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!

10 години Железен купол: По-безопасен ли е животът в Израел?

4175
10 години Железен купол: По-безопасен ли е животът в Израел?
Снимка: Israeli Air Force

Групировките "Хамас" и "Ислямски джихад" изстреляха над 1750 ракети и снаряди от минохвъргачки към Израел от понеделник насам, принуждавайки жителите на страната – включително на някои от най-луксозните квартали в Тел Авив – да побегнат от ресторантите и кафенетата към бомбоубежищата. Ракетните атаки от ивицата Газа отнеха няколко живота в Израел до четвъртък сутринта.

Броят на жертвите несъмнено би бил далеч по-голям, ако не беше легендарната израелска система за противовъздушна отбрана – Железен купол, която се превърна в основен герой в епизодите на насилие между Израел и терористичните групировки, базирани в Газа.

През март 2021 г. се навърши десетилетие, откакто новаторската отбранителна система беше използвана за първи път. За този период тя надмина очакванията, като прихвана над 2500 малки и големи ракети при разнообразни метеорологични условия и спаси стотици, ако не и хиляди животи, пише журналистът – експерт по международна политика Лазар Берман в статия за The Times of Israel.

Ефективността на ПВО системата (средно около 90%, б.р.) привлече голямо внимание. Инвестициите на САЩ ѝ дадоха възможност за сериозно развитие, а две батареи на Железния купол вече са продадени на Вашингтон. Други държави също сключиха сделки за закупуване на системата.

Железният купол е безспорен тактически и технологичен успех. Но технологичните и тактически постижения не са равни на стратегически успех. Понякога това може да има обратен ефект: заблуждава лидерите за опасни тенденции и им дава разказ за успех, който да изтъкват пред обществото, пренебрегвайки назряващите сериозни проблеми.

След 10 години в ерата на Железния купол, Израел трябва да направи крачка назад и да се запита – по-добре ли живее с тази система, отколкото без нея?

Защита на нападението

През по-голямата част от своята история Израелските отбранителни сили залагат твърде малко на отбраната. Традиционната им концепция за сигурност почива на 3 взаимно допълващи се стълба – възпиране, ранно предупреждение и решителна победа на бойното поле. Водена от тази концепция през годините на множество победи над конвенционалните арабски армии, израелската войска изгражда нападателна сила, целяща да възпира враговете от нападение и усъвършенствани разузнавателни масиви, за да открие кога това възпиране е изчезнало. Когато не успява да убеди противника, че е по-добре да избягва конфликта, Израел атакува с цялата си нападателна мощ в търсене на бърза и решителна победа на вражеска територия. Подобен резултат би укрепил възпирането, според концепцията.

Отбраната започва да се промъква в разговора през 60-те години на миналия век, когато Израел обмисля закупуването на отбранителната ракетна система "Хоук" от САЩ. Възможността за изразходване на оскъдните ресурси за отбрана предизвиква отпор на най-високо ниво в израелската армия.

Командирът на военновъздушните сили Езер Вайзман се противопоставя на идеята с мотива, че това ще даде на политическото ръководство на Израел извинение да избегне дръзките настъпателни операции – в случая изненадващ въздушен удар – необходими за спечелването на война. "Страхувах се, че когато висшето (държавно) ръководство ще трябва да одобри въздушна офанзива, наличието в Израел на ракети "Хоук" всъщност ще блокира бързото потвърждение (да ударим първи)", разказва Вайзман в мемоарите си.

ПВО системата "Хоук" не е по вкуса на израелските военни

Друга критика на ръководството на израелските ВВС срещу американските ракети е, че те са чисто отбранителни. Според военните е по-добре парите да бъдат похарчени за гъвкави платформи като самолети, които могат да се използват както за отбрана, така за атака.

В крайна сметка 5 ракетни батареи "Хоук" са купени непосредствено преди Шестдневната война през 1967 г. за 30 млн. долара. Те са включени в съществуващата офанзивна концепция, като защитават съоръженията на военновъздушните сили на Израел (както и ядрения реактор Димона), за да поддържат способностите на израелските ВВС за възпиране и първи удар.

Последващият отбранителен проект, на който залага израелската армия, е провал. Скандалната линия Бар-Лев - поредицата от укрепления, построени на брега на Суецкия канал след Шестдневната война, е лесно превзета от египетските войски в началото на Войната от Йом Кипур през 1973 г.

Аванпостовете не успяват да задържат вражеското настъпление, за да дадат на израелската армия време да достигне фронта и да премине в атака. Израел се концентрира върху опитите да спаси обсадените си войски, което му пречи да събере достатъчно армия, за да премине Суецкия канал и да пренесе битката на вражеска територия. Всички тези усилия поглъщат голяма част от вниманието и ресурсите на Южното израелско командване в първите дни на войната.

Любителите на военна история ще се сетят за други огромни защитни системи, които са имали нежелан и неочакван ефект върху стратегическото мислене. В статията си от 2015 г. "Железният купол – новата линия "Мажино", израелският бригаден генерал д-р Меир Финкел сравнява системата с отбранителната система от укрепления на Франция, построена през 30-те години, за да спре германската офанзива. Модерната фортификационна линия "Мажино" струва около 3 млрд. френски франка (около 6% от френския военен бюджет от 1930 до 1937 г.), поглъщайки средства, които са много по-необходими за нападателни способности като танкове и самолети. Но тя така и не изпълнява ролята си, тъй като Вермахтът я заобикаля и превзема Франция.

Провалът на линията "Мажино" (на снимката горе) се усеща далеч извън разходите. В книгата си за падането на Франция през Втората световна война британският историк Алистър Хорн описва как отбранителната линия се превръща не само в основен компонент на френската стратегия, но и създава илюзорна атмосфера на безопасност и сигурност.

Фортификационната линия не предоставя нито едно от двете, а когато германската войска пристига през 1940 г., просто минава през Арденската гора, където укрепленията са оскъдни. Впоследствие Франция се предава само за 46 дни. "Всички недостатъци на линията "Мажино" – астрономически разходи за сметка на нападателни средства, създаване на фалшива сигурност и атрофия на нападателното мислене на армията – също могат да съществуват в контекста на Железния купол", предупреждава Финкел.

Четвъртият стълб

Именно заплахата от ракетни атаки дава възможност на отбраната да стане част от трите обичайни елемента на израелската концепция за сигурност. Ракетите "Катюша" от Южен Ливан – първо от Организацията за освобождение на Палестина (ООП), а по-късно и от Хизбула – принуждават израелската армия да се впусне в големи офанзивни операции и дават на малките въоръжени групировки мярка за възпиране срещу могъщите израелски войски.

По време на войната в Персийския залив през 1991 г. войските на Саддам Хюсеин изстрелват 39 ракети "Скъд" по Тел Авив, като Израел разчита изцяло на недоказаната по онова време система за противовъздушна отбрана на САЩ "Пейтриът". Командващият израелските ВВС по това време генерал-майор Авиху Бен-Нун признава след войната, че само една от иракските ракети е свалена от американската ПВО система.

След като групировката Хизбула успява да поддържа устойчив обстрел с ракети "Катюша" по време на Втората ливанска война през 2006 г., през следващата 2007 г. Израел представя отбраната като четвърти стълб в концепцията за национална сигурност. Същата година тогавашният премиер Ехуд Олмерт приема препоръката на министъра на отбраната Амир Перец и одобрява "Железен купол" като решение на Израел срещу ракетите с малък обсег.

Железният купол е предвиден като компонент с малък обсег на възникващата система за противоракетна отбрана на Израел. "Прашката на Давид" има задачата да предпази страната от ракети със среден обсег, докато ПВО системите Arrow 2 и Arrow 3 са предназначени се задействат при балистични ракети с голям обсег.

Инвестициите в отбрана отново са подложени на тежки критики. Много израелски висши военни смятат, че системата е заплаха за нападателната концепция на страната им. Още по-лошото според тях е, че противоракетната отбрана може дори да навреди на възпиращите способности на Израел, тъй като ще отнеме средства от нападателните способности, на които се базират те.

Не след дълго Железният купол повлиява на бойната стратегия на израелската армия. Пехотата и бронираните машини имат значителна роля в операция "Излято олово" в Газа през 2008-2009 г., която се провежда преди разгръщането на новата система за въздушна отбрана.

След като Железният купол е разположен през 2011 г., Израел участва в още два големи конфликта срещу Хамас. През 2012 г. при операция "Отбранителен стълб" израелската армия разчита изцяло на огнева мощ без никакви наземни маневри, докато ограниченото наземно настъпление в операция "Защитен ръб" през 2014 г. е част от отбранителни усилия срещу прокопаните тунели и няма за цел да побеждава Хамас на полето.

И все пак Железният купол се радва на дъжд от похвали. "Чрез неутрализиране на повечето ракети, насочени към населени райони, Железният купол дава безценно време на политиците да намерят дипломатически решения. Ако залпове от ракети се изсипват върху израелски жилища, болници и училища, израелските лидери ще бъдат подложени на огромен натиск да наредят сухопътни операции, които могат да доведат до значителни жертви. Лишавайки терористите от решаващо нападателно предимство, Железният купол ще спаси човешки животи и ще предотврати войни", пише израелският посланик в САЩ Майкъл Орен в The Wall Street Journal.

Трябва да се отбележи, че още от 90-те години израелската армия се отдалечава от наземните операции, разчитайки на прецизни въздушни и ракетни удари, които са много по-безопасни за войниците. Но военните осъзнават, че трябва спешно да коригират способностите си за наземно маневриране след провала през 2006 г., а успехът на системата Железен купол до голяма степен лишава поддръжниците на сухопътните операции от инициативата за промяна.

Чий Железен купол?

Отбранителни инициативи, които правят израелската армия по-ефективна в миналото, са правилно интегрирани в съществуващите концепции, допълвайки решителните нападателни способности на Израел. Но това не важи за Железния купол, който остава нещо като самостоятелна способност.

Това до голяма степен се дължи на конкретния интерес на политиците към тази система. "Израелската армия не вярва във възможността за постигане на победа във война, кампания или ограничен конфликт чрез отбраната. Победата винаги води със себе си офанзива", смятат изследователите от Центъра за интердисциплинарни военни изследвания "Дадо".

Но военните офанзиви създават проблеми на израелските политически лидери, които се изправят пред международни разследвания като Доклада "Голдстоун" (обвиняващ Израел във военни престъпления, б.р.) след операция "Излято олово" и гнева на съюзниците. "Политиците разглеждат отбраната като позволяваща намаляване на необходимостта да се предприеме офанзива и по този начин отбраната принадлежи на политическия, а не на военния набор от инструменти", пишат изследователите от военния мозъчен тръст.

Политиците много обичат да се хвалят с Железния купол

Въпросът на кого принадлежи Железният купол излиза на преден план, щом стане дума кого трябва да защитава. Политиците настояват ПВО системата да се съсредоточи върху защитата на населението – което неслучайно включва и всичките им потенциални избиратели – докато военните искат системата да работи предимно по първоначалното ѝ предназначение: предпазване на стратегическата инфраструктура, което позволява на израелската армия непрекъснато да функционира по време на война.

Докато Израел се изправя срещу поредния ракетен обстрел от "Хамас" срещу собствените му граждани, политиците посочват Железния купол като доказателство за успеха на техния подход, който се основава на удари по Газа от бойната авиация и артилерията, за да възстанови възпирането. Но докато премиерът Нетаняху и други обявяват победа пред батареите на Железния купол, способностите на Хамас и "Ислямски джихад" продължават да нарастват.

Обхватът и точността на ракетите на терористичните групи в Газа непрекъснато се разширяват. През 2012 г. Йерусалим и Тел Авив са подложени на обстрел, а през 2014 г. е ред на Хайфа. В същия конфликт Хамас дори успява временно да спре полетите на израелското летище Бен Гурион, откъсвайки за няколко часа от света страната с най-могъщите военни в Близкия изток. През 2021 г. най-голямото израелско летище отново временно спира полетите повече от веднъж.

Сега Хамас и "Ислямски джихад" изстрелват залпове със стотици ракети към Тел Авив и не изглеждат особено възпрени след десетилетие на операции, в чиито край ръководството на Израел обяви, че възпирането е засилено.

Технологията като стратегия

Може би изглежда странно да се постави под въпрос система, която е спасила хиляди израелски животи и то именно в момент, в който спасява животи, но нещата далеч не са толкова прости. В десетилетието след появата на Железния купол още милиони израелци са поставени под заплаха, да не говорим за цивилните граждани на Газа, чийто живот умишлено е изложен на риск от Хамас, стреляйки по Израел, без да се страхува от решителен отговор.

Нека си представим за момент, че Железният купол не съществува. Израел ще има два възможни варианта за действие спрямо Газа: да потърси политическо решение с Хамас чрез посредничеството на Египет и други трети страни, или да започне решителна наземна кампания в опит да избави израелците от ракетната заплаха от Газа веднъж завинаги.

През по-голямата част от историята на Израел концепцията му срещу сложни терористични мрежи се основава на наземни набези и по-мащабни операции и често успява, включително срещу ООП в Южен Ливан през 1982 г. и палестинските групи в Западния бряг през 2002 г. Подобна операция в Газа ще има висока финансова и кървава цена и ще изисква някакво по-дългосрочно израелско присъствие или създаването на палестински сили за сигурност, но потенциално би могло да доведе до решение на заплахата от Хамас.

Вместо това, с илюзията, че технологичното магьосничество на Железния купол му предоставя херметически затворен бункер, в който да се подслони колкото е необходимо, досега Израел избира да остави проблема с Газа да назрява. Дори основната вина да бъде хвърлена върху жестокото и корумпирано правителство на Хамас, милиони жители на Газа все още живеят в ужасни икономически условия на границата на Израел. Дори да кажем, че за това не е виновен Израел, е трудно да си представим недостатъците в една нова реалност, която да позволи на жителите на Газа да просперират и да пътуват, без да представляват опасност за израелците.

А същото това правителство на Хамас е опряло нож в гърлото на милиони израелци, много повече, отколкото през 2011 г. Израел не само няма решение под ръка, но не се обсъжда дори самия факт, че му липсва такова. През последните две години в страната 4 пъти имаше парламентарни избори и в никоя от кампаниите не се говореше какво да се прави с Газа – въпрос, по който управлявалият през цялата епоха на Железния купол израелски премиер Бенямин Нетаняху, би бил уязвим.

"Това, което някога беше тактически отбранителен механизъм за временна защита на цивилното население, се превърна в самостоятелна стратегия", пише политическият теоретик от Университета в Тел Авив Йоав Фромер.

Железният купол е израелски технологичен пробив и Израел трябва да се гордее с тази ПВО система. Когато сирените завият и бумът от прихващането на Железният купол отеква в израелските градове, целият народ благодари на Бог и на визионерите, разработили системата за противоракетна отбрана. Обстоятелствата и дори моралът наложиха да се намери такова решение.

Но докато не бъде интегрирана в концепция с нападателната мощ на израелската армия и политически подход, който най-малкото предлага дългосрочно решение на предизвикателството в Газа, тази отбранителна система може да осигури само временен подслон за израелските граждани, докато все повече опасности настъпват през границите.

Actualno.com

Етикети:

Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!
Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение помага за нашата кауза - обективни новини и анализи. Бъдете активен участник в промяната!

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com

Последно в Актуално