Руските и американски дипломати са под пара за срещата Путин-Байдън

Кремъл на свой ред вече заяви, че на 16 юни в Женева се "планира обсъждане на състоянието и перспективите за бъдещо развитие на руско-американските отношения, проблемите на стратегическата стабилност, както и актуални въпроси от международния дневен ред, сред които взаимодействието в борбата с пандемията от коронавирус и уреждането на регионални конфликти".

Тези формални съобщения противната страна ги чете „под лупа”, за да установи всичко ли върви според предварителните устни договорки.

Срещите между държавни глави винаги се подготвят старателно и задълбочено. Особено, ако страните не са настроени приятелски. Често се привличат като експерти дори политолози и психолози, прогнозират се „забежки” от очаквания сценарий.

Преди срещи от типа Путин-Байдън по отделно се очертават позициите на двете страни, като се акцентира на близостта в позициите, които са база за преговори. На втори план се отчита степента на различията, както при тях ясно се очертават собствените „червени линии”, зад които не трябва да се отстъпва, както и границите, зад които опонентът няма да премине при никакви обстоятелства. Опитите опонентът да бъде притиснат зад тези ограничителни линии заплашват преговорите с тотален и скандален провал.

На второ място е договаряне на приоритетите на разглежданите проблеми. Логично е „лесните” въпроси да тръгнат първи, за да бъдат бързо решени със сигурност и с по-малко напрежение.

Относно Путин нещата са предвидими, защото в позициите на РФ по същество няма промени. Въпросът е Байдън дали ще пристигне с нагласа за конструктивен диалог и изглаждане на конфликтите.

Никой от световните коментатори не очаква „любовна дипломатическа идилия”. Например "Ройтерс" пише: "САЩ и Русия намаляват очакванията за големи пробиви на срещата на върха между американския президент Джо Байдън и руския президент Владимир Путин, докато противниците не са склонни да правят отстъпки на фона на горчивите си различия."

Миналата година кандидатът за президент Байдън обеща: „Ще защитавам нашите демократични ценности и ще се противопоставям на диктатори като Путин“. А тази пролет Байдън нарече Путин „убиец”. Това не е добра предпоставка и база за сериозен разговор между държавни глави, нещо повече – намеква за лош такт и проблеми още в ранното възпитание.

Не само Байдън счита руския режим за авторитарен и корумпиран, а тези характеристики са прилягали и на други режими, но въпреки това САЩ са си сътрудничели с тях. Вашингтон намираше общ език и с по-порочни режими, особено след като интересите им не са били в сериозен конфликт.

Отправната точка при предстоящата среща трябва да бъде оценка на приоритетите и целите на двете правителства. Какви стъпки трябва да се предприемат, за да се осигурят поне цивилизовани отношения?

„Ройтерс” също така писа, че по американска оценка "срещата на върха е важна, за да се чуе директно позицията на Байдън, тъй като източник, близък до руското правителство, заявил, че има смесени и противоречиви сигнали от администрацията на САЩ."

Американско издание: Руското термобарично оръжие трябва да бъде във филм на ужасите

Десетилетия след въвеждането си, TOС-1 остава една от най-смъртоносните конвенционални оръжейни системи в бързо разширяващия се арсенал...

Прочети повече

Един от спешните проблеми за решаване са последиците от реципрочното катастрофално намаляване на броя на дипломатите в дипломатическите мисии поради взаимните санкции. Според едно американско консервативно издание „това взаимно наказание носеше удовлетворение, но от гледна точка на дипломатическата практика тези стъпки бяха неразумни”.

Съединените щати на практика вече спряха да издават визи на руснаци за пътуване до Америка, но отделните граждани на двете страни като частни лица трябва да се срещнат и разговарят. Връщането на дипломатите в посолствата и консулствата няма да реши проблемите между САЩ и РФ, но този процес не може да стане без тяхно участие.

Решаването на проблема с кибер-атаките също трябва да бъде обсъден от двамата президенти, като бъде признат фактът, че и двете страни взаимно се месят в изборите. Въпреки че събирането на разузнавателни данни е неизбежно и изглежда е било в основата за проникването на Русия в компютърните системи на SolarWinds, правителствата на двете страни трябва да се опитат да установят граници за този вид дейност. Ако не се нанасят щети, това трябва да се квалифицира като банална шпионска дейност. Възможен изход е в договаряне на доброволна размяна на некласифицирана информация, а защо не и на квалифицирана при строго спазване на конфиденциалност? Това обаче предполага наличие на доверие.

Санкциите няма да принудят и без това отслабеното правителство на Путин да разшири правата на опозицията, пише споменатото американско издание. Според него, „основната задача на всеки режим е да остане на власт. Следователно американските санкции са оказали малко влияние върху политическите практики в Китай, Сирия, Иран, Куба или Венецуела. Повечето от санкциите, наложени от Съединените щати, са показна добродетел, използвана от политиците с надеждата да демонстрират своята благотворителност пред избирателите.”

САЩ отправят ултимативни искания за освобождаването на Алексей Навални. Това обаче е пряка намеса във вътрешните работи на РФ: руският дисидент е осъден от легитимен съд според спазване на руските закони по реален криминален повод. Всички искания за освобождаване му ще бъдат оставени без последствие, защото ще означават, че Москва е заела стойка „партер”. Президентът Байдън обаче може да се застъпи колегата му Путин лично да се ангажира и гарантира, че на Навални са му осигурени предвидените от закона условия и медицински грижи.

Бунт на руски затворници: Няма да отидем да размахваме кирки

Доскоро Австралия беше най-големият доставчик на коксуващи се въглища в Китай, като ежегодно внасяше в Поднебесната империя около 100 м...

Прочети повече

Обект на конкретни договорки е изграждане на постоянен канал за информация относно заплахите от международния тероризъм, както и наличието в Сирия на американски контингент, охраняващ извозването на сирийски петрол. В тази насока всяко доближаване на позициите дори с милиметър ще е от полза. По-добре е да бъде установена несигурна сигурност, отколкото сигурна несигурност.

Проблемите около Северен поток-2 могат да бъдат игнорирани, защото Байдън вече развива бялото знаме и няма защо Путин да му провокира нараненото честолюбие.

Двамата президенти ще трябва да сдържат емоциите си и едва накрая да разгледат ситуацията в Украйна. Байдън все ще намери какво да отговори на Путин, защо Киев не спазва „Минските споразумения”. Той обаче ще се чувства доста не уютно, когато Путин поиска в замяна на уреждането на ситуацията в Украйна категорични и гарантирани уверения, че никога и при никакви обстоятелства НАТО няма да изгражда свои бази и да вкарва свои войски в Украйна, защото това е равнозначно Русия да изгради свои бази в Мексико. И Господ не може да даде такива гаранции!

Още преди да достигнат до общо мнение по този проблем, двамата президенти могат разбиращо да се погледнат в очите и да си стиснат ръцете за приключване на преговорите, после да застанат пред катедрите за заключителни слова относно плодотворната среща, а накрая да си направят снимка за спомен.

Автор: Ганчо Каменарски