Поредицата от случаи с недопускане на българи в Сърбия беше повод за свикване на заседание на Комисията за българите извън страната в 52-ото Народно събрание тази седмица. Изслушване, в което се явиха както засегнатите лица доц. Ангел Джонев и д-р Валентин Янев от Институт "Западни покрайнини", така и представители на българското външно министерство и по-конкретно директорът на дирекция "Югоизточна Европа" към МВнР Момчил Райчевски и началникът на отдела за Западните Балкани към същата дирекция Димитър Станчев.
Двамата потърпевши разказаха за случаите и изтълкуваха връщането им от българо-сръбската граница като унижение за тях, но и за българската държава. И то на практика е такова. Спор и две мнения няма по въпроса.
Надявах се, почти през цялото време от външно министерство да кажат нещо смислено и адекватно в отговор на проблема. Надявах се, и даже им стисках палци. Наистина много се надявах, но те се провалиха по всички възможни параграфи.
"Сърбия не ни дължи обяснение" или "в момента все още сме в процес на изготвяне на най-точната реакция" бяха сред меко казано срамните отговори на представителите на министерстото ни.
Те дори направо се закопаха със странна аналогия с друг подобен случай, но в Северна Македония. Става въпрос за недопускането на депутата от проруската партия "Възраждане" Ангел Георгиев в югозападната ни съседка, след което в българското външно министерство беше привикан временно управляващият македонското посолство у нас.
Та, Момчил Райчевски, каза първо, че тогава все пак ставало въпрос за член на Народното събрание и се налагало явна реакция. Може би, усещайки каква глупост е казал, той рязко започна да се оправдава в същото изречение, че в момента реакцията на МВнР била не по-малко явна, а пък поставянето на въпроса в политическия диалог (някога, уж скоро) – не било слаба реакция.
Т.е. извикан е временно управляващият македонското посолство, защото става дума за депутат, а не за обикновени българи, макар и представители на академичната общност.
И колко да е явна тази реакция на МВнР след като Actualno.com пусна две запитвания до пресцентъра на министерството, едното от които от 30 септември 2026 г. за нея - и така и не получи отговор. Та, ако беше тази реакция толкова явна, защо не ни отговориха?
Но да се върнем на комисията. След като приключи отговора на Райчевски, неговият колега Димитър Станчев изглежда беше решен да закопае министерството още повече – взе нещата в свои ръце, добавяйки, че в случая с Ангел Георгиев македонската страна имала пропуски, т.е. затова имало среща в министерството, а в случая със Сърбия – той уточни - забележете, че тя не ни дължи обяснение щом става въпрос за национална сигурност.
Нещо повече - на депутатски въпроси дали ще бъде извикан сръбският посланик Милан Равич в МВнР заради случаите - въпросите бяха приети за сведение.
По принцип една от трите функции на парламента е именно контролната, като това важи и за комисията, пред която бяха изслушани лицата. Това означава, че представителите на държавата подлежат на парламентарен контрол, който се изразява във въпроси и питания, на които трябва да отговарят, а не да ги приемат за сведение.
Едва ли обаче решението за привикване на един или друг посланик е на експертите. Те само изпълняват указанията на политическото ръководство. Логиката е, че това решение е на политическото ръководство в лицето на министър Велислава Петрова-Чамова и нейните заместници. Под тяхно пряко ръководство е и пресцентърът на министерството, който не отговори на медията ни.
Министър Петрова-Чамова и политическото ѝ ръководство обаче бяха големият отсъстващ от заседанието на комисията, ако не броим парламентарния секретар, който не се обади по темата, така че все едно го нямаше.
Изглежда сме силни като държава да привикваме временно управляващия посолството на Република Северна Македония. Даже привикахме руския посланик, т.е. представител на една агресивна страна, която в момента води война в Украйна, но да извикаме сръбския ни е страх. Страх ни е даже да го говорим и пращаме експертите да се оправдават, както могат. ОЩЕ: Заради недопускането на български депутат: Външно привика представител на РСМ
Коментарът ми не е насочен към дипломатите и хората във външно министерство, които истински си вършат работата, защото със сигурност помагат и са помагали на много наши сънародници по света. Най-вероятно и представителите на министерството в комисията не са виновни за тези решения, макар и да се представиха зле.
Разбира се, не съм и дипломат, за да казвам как е най-добре да се реагира в дадена ситуация.
Никой не е казал и да обявяваме война на нашата съседка Сърбия, но думите на експертите и голямото отсъствие на министъра и нейните заместници бяха всичко друго, но не и защита на националното ни достойнство.
И когато българските капитани побеждават сръбските генерали в Сръбско-българската война през 1885 г. - те едва ли са си представяли тази срамна ситуация, че ще мишкуваме пред Сърбия и че няма да защитаваме националното си достойнство.
Автор: Деница Китанова
