Басни в сегашно време от Марко Ганчев

Петдесетина година са достатъчни, за да може човек да погледне на своите писания като на чужди не само за да се убеди, че не са гениални, а и да различи някакви посоки в изтеклия литературен период поне що се отнася до процесите във въпросния жанр. Учудващо е, че с течение на десетилетията така отпъжданото в началото баснописно перце не се оставя да го издуха вятърът по волята на предубедени теоретици или дори на жалки практици като нашата скромна милост. Литературната практиката явно отказва по своя воля преждевременно да отпише жанра на баснята. Може да се е засрамила от политическата практика, която е хилядократно по-груба от литературната и все пак не можа да отпише плурализма на мненията в нейната област. Или може би по-скоро е взела модел от модерните технологии, които наистина оставиха релсовия път, но пуснаха по него скоростни влакове с удобни седалки и климатици в купетата. Струва ми се, че баснята се трансформира революционно, като вече пренася не алюзията от поведението на животните към аналогии с обществения живот на хората, а обратно. Сега като че ли преобладава пренасянето на конкретни днешни злободневни наши поведения към предположението как биха изглеждали те в животинския свят. И това не е малко: в епоха, когато всичко се свива, поне сферата на иносказанието се разширява...

Марко Ганчев

Марко Ганчев е роден през 1932 г. в с. Марча, днес квартал на Дряново. Племенник е на писателя Марко Марчевски.
Първото му стихотворение излиза в столичния детски вестник „Другарче", когато той е само на 10 години. Завършва българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски", като по време на следването си печата стихове в много вестници, литературни списания и сборници.

Да се борим с промяната

Той е сменил работата си, за да се посвети на онова, за което винаги е мечтал. Но нещо в него се бунтува. Нещо го притеснява. Липсват м...

Прочети повече

Първата стихосбирка на Марко Ганчев е „Семената зреят". Освен на поезия Марко Ганчев е автор на сатира, есета и детска литература.  
Дълги години работи и като журналист. Бил е завеждащ отдел култура и член на редколегията на вестник „Стършел", работил е като редактор в издателство „Народна култура", сп. „Съвременник", алманаха за хумор и сатира „Апропо" и вестник „Литературен фронт", преименуван междувременно на „Литературен форум".
От 1993 до 1999 г. е посланик на Република България в Република Беларус, след което е писател на свободна практика.
Носител е на много престижни литературни и други награди. Сред тях са: Почетен гражданин на Дряново, Национална награда за поезия "Иван Николов“, Наградата "Чудомир" за хумористичен разказ, Литературна награда "Ергосфера", Националната награда „Константин Константинов” за цялостен принос в детското книгоиздаване, Орден "Стара планина" - I степен за изключителен принос към българската култура, Националната награда Христо Г. Данов, Бронзов лъв на Асоциация „Българска книга", Националната литературна награда „П. Р. Славейков“, присъдена му от Министерството на образованието и науката за цялостното му творчество за деца и юноши, Специалната награда на АБК за оформление и полиграфическо изпълнение, Национална награда за цялостно литературно творчество „Рачо Стоянов".

През 2012 г. ИК „Хермес“ издаде мемоарите на Марко Ганчев „В търсене на изгубеното племе“, а година по-късно - неговата книга „Любезни хора“.