Погребан е Ясер Арафат

Истинското име на Ясер Арафат е Мухамад Абд ал-Рахман ар-Рауф ал-Кудвах ал-Хусайни. Той е известен още и с партизанския си псевдоним Абу Амар. От палестинците той е смятан за борец за свобода, а от САЩ и Израел — за терорист.

Арафат е петото от общо седем деца. Баща му е палестински търговец на текстил, а майка му произхожда от знатен палестински род. Роден е на 24 август 1929 г. в Йерусалим. Когато е на 4 години, майка му умира, а след като става на 8, баща му се жени два пъти. Тогава сестрата на Арафат, Инам, поема отговорността да отгледа своите братя и сестри.

Арафат следва в университета в Кайро. През 1946 г. той вече е палестински националист и воюва за независимостта на палестинците. Става председател на Съюза на палестинските студенти. Получава бакалавърска степен по строително инженерство и служи в египетската армия по време на Суецката криза. На една конференция в Прага през 1956 г. той е облечен с кефия — традиционното карирано украшение за глава, с което много хора го свързват. Арафат решава, че правилният път за вземането на властта в Палестина е борбата, а не чакането на помощ от арабските правителства.

Той, заедно с група бежанци от Газа, основава местната фракция Фатах през 1959 г. в Кувейт . Фатах означава „победа" . Организацията се посвещава на създаването на независима палестинска държава и на унищожаването на Израел. През 1969 Арафат е избран за водач на Организацията за освобождение на Палестина.

През 60-те години на 20 век отношенията между палестинците и йорданското правителство се обтягат. Крал Хюсеин обявява военно положение. Арафат става върховен главнокомандващ на Палестинската освободителна армия . Йорданската армия взема надмощие и палестинската армия се съгласява на няколко временни примирия. Изгонен от Йордания, Арафат премества организацията в Ливан. През септември 1972 групировката Черен септември убива 11 израелски атлети на олимпийските игри в Мюнхен. Според много източници Черен септември е крило на Фатах. Убийствата са осъдени от много държави, а Арафат публично отрича организацията му да има нещо общо с атаките. Той се обръща към Общото събрание на ООН и като резултат арабските държавни глави признават Организацията за освобождение на Палестина. Тя е призната за равноправна членка на Арабската лига през 1976. През декември 1987 избухва Първата интифада - спонтанно въстание срещу израелските окупатори. През 1988 Палестина е обявена за независима държава. Арафат приема Резолюцията на Съвета за сигурност на ООН, обещава да признае Израел и се отказва от „тероризма във всичките му форми, включително държавния капитализъм". Администрацията на САЩ приема този акт като отправна точка за мирните преговори в Кемп Дейвид.

През 1989 Арафат е избран за президент на палестинската държава. През 1990 той се жени за палестинската православна християнка Суха Тавил, която приема исляма.

Преди Войната в Персийския залив през 1991 Арафат се противопоставя на атаката на ООН в Ирак, като така се отчуждава от много арабски държави. Това става причина САЩ да престанат да считат Арафат за свой партньор.

През 1992 той едва се спасява от смърт, когато самолетът му катастрофира в либийската пустиня по време на пясъчна буря.

Арафат води поредица от тайни разговори с Израел, които водят до договорите от Осло през 1993 г. Според тях Палестина добива самоуправление за 5 години в Западния бряг и ивицата Газа. През 1994 Арафат заедно с Шимон Перес и Ицхак Рабин са наградени с Нобелова награда за мир. Арафат се завръща в Палестина като герой.

През 1995 съпругата му Суха ражда момиченце, което е наречено Захва на името на покойната майка на Арафат. През 1996 Арафат е избран за президент на Палестинската автономия с подкрепата на 88,2% от избирателите . След намесата на Бил Клинтън е подписан меморандум, който определя стъпките, които трябва да бъдат предприети от Израел и Палестинската автономия, за да се довърши мирния процес. Израелския премиер Ехуд Барак предлага на Арафат палестинска държава, която да се състои от части от Западния бряг и цялата ивица Газа, като столицата ѝ е в отдалечено предградие на Източен Йерусалим. Арафат отхвърля предложението и мирните преговори пропадат напълно. Съпругата на Арафат отива да живее заедно със своята майка и с дъщеря си в Париж.

През 2004 г. президентът на САЩ Джордж Буш отхвърля Арафат като партньор за преговори. Междувременно Арафат е сериозно болен. Той заминава на лечение в Париж. За здравето му се говорят и пишат най-различни неща. Палестинските власти и йорданския лекар на Арафат отричат сведенията, че Арафат има мозъчна смърт и че животът му се поддържа от системи. На 9 ноември 2004 в 10 часа сутринта състоянието му рязко се влошава. След два дни, на 11 ноември, Ясер Арафат умира - на 75 години. Когато смъртта му е обявена, палестинският народ започва да го оплаква като от джамиите с високоговорители се четат молитви от корана, а по улиците се горят гуми в знак на траур. Израел отказва да изпълни желанието на Арафат той да бъде погребан в Източен Йерусалим. Погребан е на 12 ноември в Рамала, където се събира огромна тълпа.

През януари 2005 Махмуд Абас печели президентските избори, утвърждавайки се като наследник на Арафат в качеството си на водач на палестинския народ.