Роден е Лъчезар Станчев, български поет (СТИХОВЕ)

Произход

Роден е във „Вила Незабравка“ в курорта Вършец на 12 септември (нов стил: 25 септември) 1908 г. Този роден дом е 8-стаен семеен хотел, построен (със заем от Ипотекарната банка) от неговите родители учителите общественици Донка Станчева и Дончо Станчев - Лъчезаров.

Още: Втори шампионат по поезия на софийските училища "Млада метафора. Презарежданe"

Образование

Завършва романска (френска) филология в СУ „Св. Кл. Охридски“, през 1937 – 1939 г., с конкурс специализира във Факултета по литература в Парижкия университет - Сорбоната с декан философа Henri Delacroix (1928-1937), сътрудничи като асистент на проф. Л. Болийо в „Училище за живи източни езици“ и е кореспондент за култура на в. „Заря“ с редактор Кр. Станчев. На сватбата му в църквата „Св. София“ през 1941 г. с филоложката Елена Бояджиева, дъщеря на Владимир Бояджиев от Охрид, а кум е Елин Пелин.

Първи стихове

За първи път печата през 1925 г. във вестник „Нови дни“ с псевдонима Лъчезар Жаднев. Първото стихотворение за деца обнародва в сп. „Детска радост“ през 1927 г., а първата приказка за деца в сп. „Светулка“ през 1928 г. Сътрудничи на в. „Наковалня“, „Ведрина“, „Литературен глас“, „Лик“, „Кормило“, „Вестник на жената“, „Вик“, „Свят“, „Звезда“, „Нов път“ и на много детски периодични издания. През 1933 – 1935 г. е член на Съюза на трудовоборческите писатели. Специализира френски език и литература в Париж (1937 – 1939), където е лектор по български език в училището за живи източни езици при проф. Л. Болийо. Лектор по френски език в Държавната политехника (1942 – 1948).

Още: Поезията - път към ума и сърцето на човек

Съредактор и съиздател е с брат си Емил Коралов на седмичен вестник за юноши и библиотека „Весела дружина“ (1933 – 1948). Издател-редактор е на библиотека „Герои“ (1940 – 1943) с илюстратор Вадим Лазаркевич, вестник за деца „Весело лято“ (1938 – 1941) и библиотека „Незабравки“ (1946 – 1947, заедно с Ел. Бояджиева).

Благодарение на контактите си от 1930-те години с френските сюрреалисти, през 1950 г. посреща френския поет Пол Елюар в София и съдейства за неговия превод-адаптация на френски език на стиховете икони от Христо Ботев.

Основател е и главен редактор на: списание „Славейче“ (1957 – 1967), сп. „Чавдарче“ (1946 – 1948) и сп. „Дружинка“ (1948 – 1949). Пише за деца и младежи весели стихове, гатанки, въртележки, верижки, приказки, броилки, романи („Борба под земята“). Пиесата му „Вълшебното перо“ се играе в „Народния театър за младежта“ (1966 г., в гл. роли Гинка Станчева и Димитър Буйнозов).

Радетел от 1930-те години и член на Българския ПЕН-клуб.

Още: "Поезия и проза на село" украсиха улиците на Паталеница (СНИМКИ)

Стихове

ПРОЛЕТ

Като пчела дошла от цветовете,

ти имаш дъх на мед. При мен седни

Още: До днес не спрях да те намирам

и с ласкавия пламък на ръцете си

натрупвай мед във мен за дълги дни.

За да не бъде тежка самотата,

когато утре си отидеш ти,

и аз, отново сам, сред тоя вятър,

ще търся тука двойните следи.

СЛЕД БУРЯТА

Била е бяла пролет във градината,

а днес е пусто, всичко омъртве,

че бурята нощес, която мина,

оронила е всички цветове.

Додето още светли са лазурите,

как мога да забравя, че съм млад,

че трябва да живея, преди бурята

да ме отрони като тоя цвят.

в. „Литературен глас”, г. 2, бр. 73, 3 май 1930 г.