Роден е писателят Емилиян Станев

През 30-те години записва финанси и търговия в Софийския университет. През 1932-1944 става чиновник в Софийската община, а през 1945 г. е управител на ловно стопанство в с. Буковец, Ловешко.

Папа Григорий XIII представя Григорианския календар

Григорианският календар (понякога наричан и Грегориански календар, „нов стил“) е съвременният международно признат светски ...

Прочети повече

Умира на на 15 март 1979 година.

Емилиян Станев публикува първите си произведения през 1931 г.

Завежда отдел „Белетристика“ във в. „Литературен фронт“ (1950-1955). Сътрудничи на сп. „Съдба“, „Завети“, „Златорог“, „Изкуство и критика“, „Венец“, „Българска реч“ и др. Пише анималистични разкази, социална и нравствено-философска проза, исторически романи и повести. По време на престоя си в София се запознава с много от тогавашните интелектуалци - писатели, художници и журналисти, които оказват сериозно въздействие върху произведенията, които той пише в по-късната част на своята творческа кариера.

Първата му книга - сборник с разкази с името „Примамливи блясъци“, е издадена през 1938 г. Следващата му книга е сборникът „Сами“ (1940 г.), с който поставя началото на цикъл от произведения за природата и човека. Следват още „Вълчи нощи“ (1943), „Делници и празници“ (1945), „Дива птица“ (1946), „В тиха вечер“ (1948). През 1948 г. излиза едно от най-известните му произведения - повестта „Крадецът на праскови“. След 1950 г. в продължение на 14 години работи върху своя роман „Иван Кондарев“, в който са описани събитията свързани със Септемврийското въстание от 1923 г.

Умира Димитър Пешев - спасителят на българските евреи

Димитър Йосифов Пешев е български политик, известен със своята роля за спасяването на българските евреи. Пешев е почетен гражданин на И...

Прочети повече

Автор е на книги за деца и юноши: „През гори и води“ (1943), „Лакомото мече“ (1944), „Повест за една гора“ (1948), „Когато скрежът се топи“ (1950), „Чернишка“ (1950) и др.

Произведенията му от следващите години са с по-философски насочена тематика. В тези творби Емилиян Станев използва задълбочените си познания на тема история на България. От този период са романите „Легенда за Сибин, преславския княз“ (1968), „Тихик и Назарий“ (1985), „Антихрист“ (1970), „Търновската царица“ (1974) и др.

Носител е на Националната награда „Йордан Йовков“ за 1975 г.