Италианският неореализъм

Програмата стартира в рамките на 18-ия София Филм Фест с „Рим – открит град” (1945, реж. Роберто Роселини), считан за първия неореалистичен филм. Въплътил всички търсения на режисьорите от тази вълна, „Рим – открит град” разкрива трудностите, пред които са изправени италианците, в годините след Втората световна война. Вдовицата Пина и атеистът Франческо трябва да бъдат венчани от католическия свещеник дон Пиетро. Ден преди сватбата обаче при тях идва Франческо от Съпротивата и обърква плановете им в опит да намери укритие и помощ. В главните роли са любимата актриса на Неореализма – Ана Маняни, Марсело Палиеро, Алдо Фабрици и др. Филмът печели Голямата награда на фестивала в Кан през 1946 г. и е номиран за „Оскар” за най-добър сценарий (в чието написване участва и Федерико Фелини). 

София Филм Фест с 3 предложения за 450 годишнина от рождението на Шекспир

Представянето на спектакли на голям екран е преживяване за ценители. И начин мащабни продукции да напуснат границата на сцената-домакин...

Прочети повече

„Пайза” (1946) често е определян като абсолютен шедьовър на Нереализма. Този път Роберто Роселини залага главно на непрофесионални изпълнители, натуршчици, в подкрепа на идеята да няма утвърдени филмови имена, за да се постигне максимална достоверност и да се внушат реалните проблеми на италианците. „Пайза” се състои от шест миниатюри, разказващи за периода от лятото на 1943 г. до зимата на следващата година. Действието се развива в различни италиански градове, а в отделните новели зрителите ще видят различни ситуации, разкриващи взаимоотношенията между обикновените хора,  военни, партизани и др. Филмът печели две награди на фестивала във Венеция, както и номинация за БАФТА за чуждоезичен филм и номинация за „Оскар” за сценарий. 

Неореалистичната „военна трилогия” на Роселини завършва с филма „Германия, година нула” (1948). В него отново се разглеждат проблемите на обикновените хора, но този път, както подсказва и заглавието, действието се развива в Германия. Сюжетът разказва за времето след Втората световна война и живота на момченце на име Едмунд, което се стреми по всякакъв начин да помогне на бедното си семейство. Срещата му с негов стар учител обаче, променя трагично живота му. 

„Стромболи” (1950) също е част от програма „Италиански неореализъм” в тазгодишното издание на София Филм Фест. Филмът е първата съвместна работа на Роберто Роселини и актрисата Ингрид Бергман. “Стромболи” е изключително въздействащ портрет на жена, изпаднала в екзистенциална криза. Карен, героинята на Бергман, е бежанка от Литва, която се омъжва за италиански рибар (Марио Витале) и заминава с него в родното му градче Стромболи. Оказала се в изолация, Карен се предава на мрачните си емоции. Този сюжет може да звучи встрани от постулатите на Неореализма, но всъщност “ Стромболи” е успешен по-различен опит, в който неореалистичните търсения присъстват и „работят” чрез образа на рибаря и неговия изолиран живот. 

„Умберто Д.” (1952) е дело на Виторио де Сика – един от най-големите италиански актьори и режисьори , изградил над 50-годишна филмова кариера. Де Сика е деен участник във формирането и реализирането на Неореализма в италианското кино. Красноречив пример са филмите му, а киноманите у нас ще могат да гледат „Умберто Д.”. Сценарият разказва за Умберто Доменико Ферари – пенсиониран държавен служител, който е в постоянно противоречие с хазяйката си и в безкрайно безпаричие. Единствените му приятели са бременната му прислужница и кучето му Флик. Доказателства, че „Умберто Д.” е наистина впечатляващ филм са номинацията за „Оскар” за сценария на Чезаре Дзаватини и номинацията за Голямата награда на фестивала в Кан. 

Филмът, с който ще бъде представен Федерико Фелини в панорамата на италианския неореализъм на 18-ия София Фим Фест, е „Мамини синчета” (1953). Това е третото заглавие във впечатляващата режисьорска кариера на Фелини и един от най-емблематичните италиански филми за всички времена. Сюжетът ни среща с петима младежи: Фаусто, Алберто, Моралдо, Леополдо и Рикардо. Всеки един от тях търси смисъла на своя живот през личните си грешки и схващания за добро и лошо. Освен от критиката в Италия, филмът получава признание и от Американската филмова академия  и е номиниран за оригинален сценарий, а Федерико Фелини печели „Сребърен лъв” на фестивала във Венеция. 

Пирамиди или не: нов подход към реалността

Когато през 2005 г. американският доктор по антропология, босненецът Семир Османагич се осмелява да твърди, че няколко хълма около град...

Прочети повече

„Хляб, любов и фантазия” (1953) на Луиджи Коменчини не е типичният неореалистичен филм. Появата му е един от първите знаци, че социално-политическата мощ на това кинонаправление е отслабнала. Филмът е романтична комедия, в която участват звездите Джина Лолобриджида и Виторио де Сика. Персонажът на Де Сика е военен ветеран, изпратен в малък град, където моментално хлътва по две жени. Едната е на средна възраст, а другата е млада и палава. Действието в „Хляб, любов и фантазия” често разчита на фарсови ситуации – похват, който би бил недопустим в първите творби на италианския неореализъм. Комедията получава одобрението на зрителите, а режисьорът се сдобива със „Сребърен лъв” във Венеция. 

„Пътуване в Италия” (1954) на Роберто Роселини се нарежда сред най-влиятелните филми от този период. Сценарият разказва за разпадането на брака между Катрин и Алекс Джойс (в ролите са Ингрид Бергман и Джордж Сандърс), случващо се по време на едно тяхно пътуване из Италия. Емоционален и психологически, филмът е обявен от най-авторитетното френско филмово издание “Cahiers du cinéma” за основополагаща модернистична творба. 

„Бандити в Оргозоло” (1961) е филм на режисьора Виторио де Сета. В него главните персонажи са братята Микеле и Пепеду от градчето Оргозоло, чието единствено препитание е отглеждането на овце. Техният спокоен и еднообразен живот се променя само за ден, след като в градчето идват бандити. След нелепи обърквания и несправедливи обвинения, Микеле също става бандит, но с единствената цел да осигури препитание и дом за брат си и майка си. „Бандити в Орголозо” до такава степен впечатлява зрителите и критиците, че никой не се учудва, когато си тръгва от фестивала във Венеция с четири награди. 

Панорамата „Италиански неореализъм” ще бъде допълнена и от документалната поредица „Neorealismo 1943 – 1954”, режисирана от Джампиеро Тартани и реализирана от Карло Лидзани. Това е антология на италианското кино от посочения период, състояща се от три филма и представлява задълбочен поглед върху целия път и постижения на италианския неореализъм. 

Програмата по дни и часове – ВХОД СВОБОДЕН 

„Рим – открит град”

27 март, 18:00
„Пайза”

3 април, 18:30
„Германия, година нула”

10 април, 18:30
„Стромболи”

17 април, 18:30
„Умберто Д.”

24 април, 18:30
„Мамини синчета”

08 май, 18:30
„Хляб, любов и фантазия”

15 май, 18:30
„Пътуване в Италия”

22 май, 18:30
„Бандити в Оргозоло”

29 май, 18:30

Неореализъм 1943 – 1954 (част 1 - до 1945)

05 юни, 18:30

Неореализъм 1943 – 1954 (част 2 - до 1950)

19 юни, 18:30

Неореализъм 1943 – 1954 (част 3 - до 1954)

Портретът на един художник

Вероятно Ив Сен Лоран е Дизайнерът на 2014г.*, ако се съди по броя посветени на него автобиографични драми -  Saint Laurent&nbs...

Прочети повече

26 юни, 18:30