Екип от астрономи от Центъра за астрофизика Харвард-Смитсониън, ръководен от Гари Мелник, е съставил най-голямата карта на междузвездния лед. Както съобщава Astrophysical Journal, наблюденията са направени с помощта на орбиталния апарат SPHEREx на НАСА.
Лед в Космоса
Космическата обсерватория SPHEREx, изстреляна в ниска околоземна орбита през март 2025 г., сканира небето в инфрачервена светлина. Ледът абсорбира определени дължини на вълната на това лъчение, карайки го да изглежда като тъмно петно на фона на звездната светлина. В два активни региона на образуване на звезди, известни като Лебед X и мъглявината Северна Америка, инструментът откри плътни струпвания прах, пронизани от тънки ледени облаци, простиращи се на стотици светлинни години. Замръзнала вода се утаява върху повърхностите на безброй прахови частици в тези региони.
Когато облаците от газ и прах се срутват, част от този лед участва във формирането на нови планети. „Наличието на такова огромно количество лед наблизо дава вероятен отговор на въпроса как формиращите се светове могат да се сдобият със собствени океани“, подчертава Мелник. Според него значителна част от водата на Земята, а може би и цялата тя, първоначално е възникнала като междузвезден лед.
Космическият телескоп „Джеймс Уеб“ вече е наблюдавал подобни звездни купове, но картите на SPHEREx покриват десетки пъти по-големи площи. Обсерваторията предоставя по-цялостен поглед върху ледените местообитания, позволявайки наблюдения на процеси в мащаба на цели звездни купове. В рамките на двугодишната си мисия космическият апарат ще сканира цялото небе четири пъти.
В близко бъдеще изследователите планират да използват получените данни, за да изчислят точно запасите от космически лед. Това ще помогне за идентифицирането на нови региони на Галактиката, където се появяват планетарни системи, потенциално богати на вода и способни да поддържат живот.
Прочетете също: Учен създаде детектор, който може да открива невидими частици, падащи от Космоса
Наскоро астрономи успяха да засекат мощен сигнал в дълбокия Космос, който продължи седем часа. Този гама-лъчев изблик, обозначен като GRB 250702B, счупи предишни рекорди с продължителност приблизително 25 000 секунди, според списание BBC Sky at Night.
Изданието отбелязва че астрономите обикновено откриват подобни събития, придружени от високоенергийна радиация, използвайки космически телескопи, които наблюдават големи участъци от небето. GRB 250702B беше открит от космическия телескоп „Ферми“ на НАСА на 2 юли 2025 г.
Според учените, гама-лъчевите изблици обикновено са резултат от колапс на масивни звезди или сливане на неутронни звезди. Изследователите обаче смятат, че рекордната продължителност на GRB 250702B сочи към рядко събитие: сливане на хелиеви звезди.
Сливането на хелиеви звезди е рядък сценарий, при който черна дупка със звездна маса поглъща хелиева звезда отвътре. Екстремните изблици са изключително трудни за откриване с конвенционални телескопи, тъй като обикновено са по-слаби и по-трудни за идентифициране от кратките изблици.
