На Земята най-опасната за живите организми ултравиолетова радиация - UV - се блокира от озоновия слой. На Марс обаче тънката атмосфера, почти лишена от озон, позволява на този вид радиация да достигне до повърхността почти безпрепятствено, с мощен стерилизиращ ефект. Въпреки това ново изследване показва, че тези условия може да не са напълно несъвместими с някои форми на живот.
Изследването, ръководено от Центъра по астробиология (Centro de Astrobiologia, CAB, INTA-CSIC) в сътрудничество с Института по физика на кимиката Блас Кабрера (Instituto de Quimica Fisica Blas Cabrera, IQF-CSIC), показва, че измерените на Марс дози ултравиолетова радиация са сравними с тези, които вероятно са съществували на ранната Земя. Това означава, че макар и екстремни, те не изключват напълно възможността за съществуване на живот.
Повече за изследването
Още: Дълбоко под повърхността на Марс е открита вода
Изследването, публикувано в списание Proceedings of the National Academy of Sciences, се основава на данни, получени от инструмента REMS, инсталиран на марсохода „Кюриосити“ на НАСА, който през 2012 г. кацна в кратера Гейл, близо до марсианския екватор. В продължение на повече от пет марсиански години - еквивалентни на повече от десет земни години - учените анализират радиацията в три основни диапазона: UV-A, UV-B и UV-C.
Според изследователите Даниел Виудес-Морейрас, Мария Паз Зорзано и Алберто Гонзалес Ферен анализът показва, че радиацията, достигаща до марсианската почва, е разпределена приблизително 80% в UV-A, 15% в UV-B и 5% в UV-C.
Още: Homo Martianus: Може ли хората да еволюират в нов вид на Марс?
