Гоце Смилевски: Водя много битки, които трябва да бъдат спечелени, битката със себе си, например

Защо избрахте за първата си книга разговор тъкмо със Спиноза, а не с Аристотел или Ницше, например?

Отрова в кръвта - Мемоарите на Лукреция Борджия

Най-опасната жена в историята? Или умел лидер и щедър покровител на изкуствата? Безспорно противоречива личност, Лукреция Борджия, дъще...

Прочети повече

- Спиноза е един от онези философи, които не са търсили широка публика. Той е искал да има читатели, които го разбират. Спиноза е различен философ, който избира да бъде отлъчен от равинския съд и синагогата. И не отива в университета в Хайделберг, Германия, където би могъл да преподава. Той решава да остане да живее в Холандия и да се посвети на философията. Тези два избора, които Спиноза прави – да се посвети на философията и да живее в самота, - са онова, с което образът му ме привлече.

Носител сте на наградата на Европейския съюз за 2010 г., как се промени животът Ви?

- Влиянието е основно върху издателите – интересът расте. Наградата има и литературна стойност, това е важна награда, защото е създадена да популяризира литературата на Европа в Европа. Знаете – много често две държави-съседки не четат литературата, която създават, а са толкова близки помежду си.

Как Ви забелязаха? И с какво Балканите могат да бъдат фокус в европейската литература?

- Не мисля, че който и да е регион може да бъде интересен сам по себе си от гледна точка на литературата на издателите. Но много балкански писатели вече са издадени в редица европейски страни. Знам, че български автори също са преведени в Европа – Антон Дончев, Анжел Вагенщайн, Георги Господинов, Алек Попов, Теодора Димова. В Македония са преведени Любомир Левчев, Георги Константинов, Владимир Левчев.

Дали наистина знаем всичко за еничарите?

Eдин от тежките моменти за българите по време на османското владичество е бил така нареченият „кръвен данък“ – младит...

Прочети повече

Чувствате ли се гражданин на света?

- Всеки човек трябва да се чувства гражданин на света. Разбира се, че се чувствам гражданин на света, макар че като гражданин на Македония, която не е член на Европейския съюз, имам големи трудности при пътуванията. Спечелих стипендия „Рокфелер“ за Италия, но срещнах трудности с получаването на виза. Сега заради правилата на Шенген и биометричните паспорти можем да пътуваме без виза. Но по-важно е как се чувстваме – аз се чувствам космополитно.

Каква е мисията на писателя днес?
- Смятам, че писателите загубиха своята мисия. На писането се гледа вече по друг начин. В наше време писането се е превърнало в удоволствие.

Къде е читателят в цялата история?

- Писателят пише заради читателите, естествено, но не бих променил стила си само за да имам повече публика.

Сестрата на Зигмунд Фройд

Виена, 1938 г. Нацистите разрешават на Зигмунд Фройд да излезе от страната заедно с посочените от него близки хора. Убеден, че нацистит...

Прочети повече

Стига ли Ви писателското поприще, за да се издържате? Повечето български писатели работят като журналисти, преводачи, университетски преподаватели...

- Писателите, които искат да се издържат с писане, а не са комерсиални автори, могат да кандидатстват по различни европейски програми. Една от тях е „Писатели в резиденция“, аз самият съм бил във Виена, Амстердам, Лаго ди Комо, Женева с подобни стипендии. И български автори печелят такива стипендии – в Ню Йорк се запознах със Здравка Евтимова, нейни разкази ше бъдат публикувани в САЩ.

Какви са мечтите Ви – да филмират книгите Ви, да спечелите Нобелова награда за литература...

- Мечтая да съм здрав, да остана честен и скромен човек.