Кой е единственият чужденец погребан в Рилския манастир?

Историята на Джеймс Баучер

Джеймс Баучер е роден в Ирландия през 1850 година. Присъединява се към вестник Таймс като кореспондент и започва да отразява ситуацията в Балканите от 1888 година нататък. Първоначално е изпратен в Румъния, но по-късно, поради динамичните промени в новоосвободената България е преместен в София, за да наблюдава отблизо събитията. Пребивавайки в страната, той се влюбва в нашата култура и традиции, което му позволява да установи близки връзки с много важни личности от политическите кръгове на страната, сред които Стефан Стамболов и самия цар Фердинанд. Интересното е, че дори през 1912 година става личен съветник на царя по въпросите на външната политика.

В защита на България

Джеймс Баучер изиграва ключова роля в защитата на интересите на България по време на различни преговори, особено при подписването на Букурещкия договор (1913 г.) и Парижката мирна конференция (1919-1920 г.). Неговата страстна ангажираност в полза на България го прави обект на похвали от всички слоеве на обществото - както от местните нашенци, така и от българите в чужбина, които са запознати с неговата работа. Като популярен журналист, неговите статии се четат от хора с високи позиции сред Великите сили, което му позволява да представи гледната точка на България по спорни въпроси в цяла Европа.

Защо е погребан в Рилската света обител

За съжаление, на 30 декември 1920 г. Джеймс Баучер напуска този свят. Тялото му е изложено за поклонение в катедралата "Свети Александър Невски", след което неговото последно желание е изпълнено от новия цар Борис III - да бъде погребан в Рилския манастир. Това го прави единственият чужденец, удостоен с тази огромна чест. До днес Баучер остава един от най-обичаните чужденци, свързани с България, благодарение на своята страст към хората и културата на страната.

Джеймс Баучер е запомнен като един от най-известните чужденци в България, чието присъствие оставя дълбока следа в нашата история. Той се отличава със страстната си подкрепа към българската кауза, виждайки с очите си болката на българите от струпването на двете национални катастрофи. Любовта му към българската култура и традиции е безгранична. Това е най-добре изобразено в картината на Иван Мърквичка "Ръченица", където е изобразен с традиционната българска носия. Заради ценния си принос към България, последното му желание бива уважено - да бъде погребан в Рилския манастир.