"Преди години чух един виц, в който българин, тръгнал да си търси късмета в Америка отишъл на интервю за работа в един магазин. Там собственикът го интервюирал какво, що може и т.н. В следствие на разговора магазинерът усетил, че нашият не е тамошен и го запитал откъде е. Българинът му казал: „Абе няма да я знаеш тая държава, тя е много далеч“. Оня, упорит, обаче, настоявал. „Ами т’ва е една държава, в която има само курви и футболисти“, казал нашият човек, като се опитал да притъпи настоятелния американец. „Знам ги аз тези държави“, на свой ред продължил да упорства собственикът. Българинът клекнал накрая и казал, че това е България. В този момент американецът възкликнал: „Ха, че жена ми е от България“. Нашият замлъкнал за секунда, смутен и само го допълнил: „Аааа, в кой отбор е играла“?
Въртя си из Фейсбука днес и цял ден попадам на някаква снимка от голяма магистрала, пълна с автомобили, с по 6-7 платна, очевидно не българска, дори не европейска, под която, написано с главни букви „СОФИЯНЦИ СИ ОТИВАТ ПО РОДНИТЕ МЕСТА“. И отдолу, като коментари пада страшна забава. Смехът настрана. Иронията и хуморът са хубаво нещо. Ценно. Те са причината доста хора да не са си теглили въжето. Измежду всички тези коментари има доста хора, които открито не одобряват „пришълците“, заселили им града. „Селяни“, „селяндури“, „не се връщайте никога“, „умрете си на село“ са малка част от хейта, който се излива. На няколко пъти, силно озадачен, си направих труда да отворя профилите на въпросните граждани. Какво да кажа.. това са няк’ви батки и мутреси; кифли и гангстери; а бе – курви и футболисти. Та тези симпатяги, с преплетени джуки и мускули дават заявка за гражданското си състояние. Отървали се били, макар и за малко, от „тая напаст“, която им изкарва всъщност прехраната.
Кой къде е роден – това е въпросът. Оказва се, че най-големите столичани са от Овча купел, Красна поляна, Долни Богров, Люлин ит.н. И това са все хора със самочувствие за произхода си. Ако не беше жалко, може би щеше да е смешно, но същите си вярват, че са по хора от останалите, поради факта, че са родени на територията на Столична община. Веднъж по радиото, мисля, че беше „Витоша“, темата на сутрешното предаване беше тази. Някакъв се обади, за да каже, че много хора си купуват автомобили на лизинг, такива хора – селяни, защото, докато изплатят колите регистрацията им е софийска. И тия после „се праат, като отидат на морето, че са от София“. Някой? Нещо? Коментар? Аз не. Не искам. Вярно е, че всеки има право да вярва в това, което иска. Но сякаш повече му се иска, отколкото е.
Аз, примерно, не съм от София. Не съм столичанин. Според тълковния речник мястото, на което съм роден и живея се намира в провинцията. Това е град Пловдив. Аз от своя страна съм прочел тук-там нещичко и смея да не наричам себе си „селянин“. Не, защото съм от града, а, защото съм от Пловдив. Тъй като съм от Пловдив, като се вгледам в историята за мен всеки един човек, който не е от Рим, Атина или Филипопол е провинциалист, селянин, селяндур и т.н. Абе нечовек. Няк’ъв, хванат от гората, там дето дои овце и пасе крави или беше обратно. Не знам, млякото го продават в магазина.
В демократичните времена, така наречени, свободата на словото е много интересна. Тя е толкова свободна, доколкото някой да си седи в панелката и да псува хората в интернет. Нищо продуктивно. За правопис и правоговор дума няма да отварям – това е авторско изразяване. То не подлежи на корекция, tai kato ne e twoq raota kfo isk1m da kaa!!11!!11!!1"
Коментарът е публикуван в сайта thinksobg.wordpress.com