Кой е Марк Аврелий?
Марк Аврелий, роден на 25 април 121 г., е римски император, философ и един от най-великите лидери в историята. Произхожда от знатния род на Антониите, чието потекло е от тогавашна Испания. Получава разностранно образование. Смятан е за един от “Петимата добри императори” от последния мирен период на Римската империя преди нейното разделяне през 395 г. и последвалия упадък.
Сред учителите му са известни оратори, философи и юристи. Философията е неговата голяма страст. От Марк Аврелий до нас са достигнали част от реч и писма на латински и старогръцки език, както и книгата “Към себе си”, написана на старогръцки, която представлява нещо като философски дневник.
Марк Аврелий днес се свързва със своите медитации, поредица от мисли и записи в дневника си за стоическата философия.
Стоицизмът, древна елинистическа философия, подчертава значението на добродетелта и самоконтрола за воденето на пълноценен живот. Той учи на овладяване на собствените мисли и емоции, когато човек е изправен пред предизвикателствата на живота.
Ето 10 от най-популярните мисли на Марк Аврелий, които ще ви помогнат в трудни моменти.
1. Вие имате власт само над ума си - не над външни събития. Осъзнайте това и ще намерите спокойствие и сила.
2. Търсят усамотение — на село, на брега на морето, в планината. Ти също имаше навика да се отдаваш на подобни желания. С една дума, това е крайно наивно, след като в който час пожелаеш, можеш да се оттеглиш в себе си. Никъде другаде човек не се уединява по-спокойно и безгрижно тъй, както в своята душа, особено притежаващият вътре в себе си ония блага, в които, като се взре, постига пълна лекота и удобство. А какво друго са те, ако не добър ред. Затова непрестанно се отдавай на това уединение и се обновявай. Нека бъдат кратки и отнасящи се до основното тези положения, които, попаднеш ли на тях, веднага са в състояние да те уединят по най-добрия начин и като премахнат недоволството ти, да те отпратят натам, накъдето все се каниш да тръгнеш.
3. Животът ти може да тече винаги щастливо, стига само да вървиш по добрия път и възгледите и действията ти да го следват. Душите на бога, на човека и на всяко разумно същество имат две общи качества - че не е възможно друг да им пречи и че при насочване на мисълта и действието им от правдата те се изпълват от доброто и така секват техните апетити.
4. Щастието в живота ви зависи от качеството на вашите мисли.
5. Някой се страхува от промяната? Та какво може да стане без промяна и има ли нещо по-мило и по-свойствено за всеобщата природа от нея? Би ли могъл да се изкъпеш, ако дървата не се променяха? Щеше ли да се храниш, ако храните не се променяха? И кое друго полезно нещо би се изпълнило без промяна? Не виждаш ли, че и това ти да се промениш е от подобно естество и че по подобен начин е необходимо за всеобщата природа?
6. Ако нещо извън вас ви причинява страдание, болката не се дължи на него, а на вашата реакция. А нея вие имате силата да промените във всеки един момент.
7. Когато станеш сутрин, помисли каква ценна привилегия е да си жив - да дишаш, да мислиш, да се радваш, да обичаш.
8. Душата добива цвета, в който са обагрени мислите.
9. Приемете нещата, за които съдбата ви обвързва, и обичайте хората, с които съдбата ви обединява, но го правете с цялото си сърце.
10. Най-важното - не се разстройвай. Всичко става съобразно всеобщата природа и след малко никой никъде няма да бъде, както не са никъде нито Адриан, нито Август. После, вперил поглед в делото си, схвани го и същевременно не забравяй, че трябва да бъдеш достоен човек. И каквото изисква природата на човека, прави го, без да се извръщаш настрани и по най-справедливия начин, само че благонамерено, скромно и без лицемерие.
Марк Аврелий умира във Виндобона най-вероятно от чума през март 180 г. Смъртта му причинява всеобща скръб сред народа на Рим. Посмъртно е удостоен с божествени почести от Сената. Дни преди смъртта си той представя сина си Комод пред своите приятели и войската като бъдещ император.
