Учените са открили ясна промяна в мозъците на хората с дългосрочни последствия от COVID, която може да обясни някои от най-изтощителните симптоми на заболяването. Допаминовите неврони при някои пациенти може да са увредени или изчерпани. Това все още е само предварително предположение, но едно проучване в Канада, обхващащо 24 души с дългосрочни последствия от COVID, установява ясни промени в някои области на мозъка в сравнение със здрави участници на същата възраст.
Колкото по-тежки са симптомите на загуба на памет, забавени физически движения и липса на мотивация, толкова по-големи са разликите, измерени в допаминовите нервни окончания. "Нашите констатации предоставят убедителни доказателства, че дългосрочният COVID е свързан със загубата на неврони, освобождаващи допамин", казва психиатърът Джефри Майер от Центъра за образна диагностика на мозъчното здраве в Канада, пише "Science Alert".
"Добре известно е, че този вид увреждане предизвиква симптоми като липса на мотивация и забавяне на двигателните функции и може да допринесе за затруднения с паметта при други неврологични състояния. Нашите резултати сочат, че подобен процес протича и при дългосрочния COVID."
Още: Революция в медицината: Учени откриха нов орган в човешкото тяло
Предишните проучвания сред хора с дългосрочен COVID са се фокусирали главно върху възпалението на мозъка и промените в имунната система, но никое от тях не е проучило директно дали са засегнати невроните в мозъка, произвеждащи допамин. "Тези резултати сочат, че дългосрочният COVID е, поне отчасти, нарушение на допаминовата система на мозъка", твърди Майер.
По-малко допамин
Допаминът е широко известен като "хормонът на доброто настроение". Той е ключов невротрансмитер в мозъка, тясно свързан с мозъчната система за възнаграждение. Има обаче основания да се подозира, че допаминовите вериги могат да бъдат уязвими към увреждане при дългосрочния COVID. Хората с дългосрочен COVID показват повишени маркери за някои мозъчни клетки, които редуцират синапсите. Това може да увреди невроните, освобождаващи допамин. Възможно е също така SARS-CoV-2 да може директно да инфектира невроните, освобождаващи допамин, като ги уврежда отвътре. Тези мозъчни клетки обикновено имат висока плътност на рецептори, към които SARS-CoV-2 теоретично би могъл да се свърже.
С помощта на ПЕТ-сканиране (позитронно-емисионна томография) с радиоактивен трасер изследователи в Канада измерват маркер на допаминовите нервни окончания при 24 участници с продължителен COVID. Никой от тези участници не е имал активна инфекция, но всички те са страдали от упорити и изтощителни симптоми, откакто за първи път са се разболели от COVID. До известна степен всички те са съобщили за липса на мотивация, а като група са постигнали по-лоши резултати при тестовете за памет и скорост на движение. В сравнение със здравите участници от контролната група, в мозъците им е отбелязано намаление на плътността на допаминовите нервни окончания в няколко области на стриатума. Тази част от мозъка участва в мотивацията, скоростта на движението и паметта.
Снимка: Envato
Тежестта на някои симптоми на дългосрочния COVID при пациентите е свързана с плътността на допаминовите неврони. Това подсказва, че между двете съществува връзка. Приблизително 25 процента от вариацията в тези симптоми при пациенти с дългосрочен COVID се дължи на загуба на допаминергични неврони. "Настоящото проучване подкрепя хипотезата, че интервенциите, насочени към невроните, освобождаващи допамин при дългосрочен COVID, биха имали терапевтичен ефект", заключават авторите.
"Това е забележителна промяна в сравнение с настоящото развитие на терапиите, като се има предвид, че нито едно от текущите клинични изпитвания не се фокусира върху подобряването на функциите на невроните, освобождаващи допамин."
Още: Учени унищожиха вирусите на COVID и грип като пуканки
Подобни мозъчни сканирания измерват протеин, открит в допаминовите нервни окончания, вместо да измерват директно плътността на невроните. Те обаче са много полезни при изследването на промените в мозъка при живи пациенти.
Единственият начин за директно изследване на невроните, освобождаващи допамин, е чрез изследване на мозъчна тъкан след смъртта. Едно малък проучване въз основа на аутопсии установява по-малко допаминови неврони при хора, починали от тежък COVID-19, но повечето от тях са били възрастни, а някои са имали признаци на ранен стадий на деменция, включително един човек с болестта на Паркинсон, което затруднява интерпретацията на резултатите.
Предварително, но много важно проучване
Снимка: Envato
Това ново проучване е само предварително, но то предполага, че може би дългосрочният COVID засяга невроните, освобождаващи допамин, по начин, който до голяма степен прилича на този при болестта на Паркинсон. Ако това се потвърди, тогава лекарства като L-допа, които се използват при болестта на Паркинсон, теоретично биха могли да бъдат пренасочени за лечение на пациенти с дългосрочен COVID. "Тези интервенции биха засилили тоничното освобождаване на допамин като цяло, както и фазичното освобождаване в непокътнатите синапси, като по този начин биха намалили въздействието на загубените синапси", предполагат авторите на проучването.
Все пак тези лекарства не трябва да се приемат просто ей така, тъй като могат да имат значителни странични ефекти. Освен това те може да действат само при пациенти с определен тип дългосрочен COVID. Симптомите на това поствирусно състояние са много разнообразни и не всички пациенти съобщават за забавени физически движения, липса на мотивация или влошаване на паметта. Възможно е другите прояви на дългосрочния COVID да не засягат допаминовите неврони по същия начин.
Още: Истината за избухването на Ковид: Правосъдието в САЩ напредва в разплитането на историята
Изследователите призовават за провеждането на бъдещи проучвания с по-големи и също толкова добре контролирани кохорти, които да помогнат за потвърждаване на надеждността и общата приложимост на тези резултати. Струва си да се отбележи, че Майер има подадена заявка за патент за лечение на дългосрочния COVID на базата на допамин.
Сюзън Дьовил е пациентка с дългосрочен COVID, която участва като научен съветник на Майер, споделящ личния си опит. "От пет години търся отговори за това, което ми се случи, след като се заразих с COVID през 2021 г.", казва Дьовил. "Това беше съкрушителна загуба на живота, който водех, и на човека, който бях преди. Изследването на д-р Майер носи надежда. То също така потвърждава това, което страдащите от дългосрочен COVID винаги са знаели – дългосрочният COVID е реален, а последиците са опустошителни."
Изследването е публикувано в списанието "eBioMedicine".
