Ще променят представата ни за Вселената: учени ще обявят две революционни открития

Първото откритие е за гравитационните вълни

Учените от американския проект NANOGrav, заедно с учени от Европа, Австралия и Индия, се занимават с търсене и изучаване на гравитационните вълни. Те правят това, като наблюдават звезди като пулсари, използвайки радиотелескопи на Земята.

Mark your calendars and get ready for a major announcement from the NANOGrav collaboration on June 29th! #nanograv

— NANOGrav PFC (@NANOGrav) June 21, 2023

Очаква се днес в 20:00 часа учените да информират обществеността за важно откритие, което се отнася до гравитационните вълни. Засега няма точна информация какво точно са успели да открият изследователите, но се предполага, че откритието се отнася до фона на гравитационните вълни или, както още го наричат, ​​фоновия шум на Вселената.

Може би астрономите са успели да открият този фонов шум и ако е така, това може да е революционно постижение, което може да промени разбирането за първите дни на Вселената.

По думите на учените малко се знае за периода в историята на Космоса до 400 хиляди години след Големия взрив, но гравитационните вълни и фонът на тези вълни могат да разкажат какво се е случило няколко десетки секунди след Голям взрив.

Както смяташе Айнщайн: Разширението на Вселената може да е мираж

Но откриването на фоновия шум на Вселената е много трудно и един от начините той да бъде фиксиран е използването на масиви от пулсари. Това са неутронни звезди, които се засичат по тяхното електромагнитно излъчване. Те обикновено „пулсират“ с радиовълни и друго електромагнитно лъчение, а неутронните звезди, които пулсират, се наричат пулсари.

Пулсарите се въртят много бързо около оста си и изпускат потоци радиовълни на определени интервали. Теоретично гравитационните вълни трябва да причинят леки неравномерности във времето на освобождаване на тези радиационни потоци.

Трудно е те да бъдат фиксирани с един пулсар, но ако се използва набор от пулсари, може да се открие влиянието на гравитационните вълни и по този начин да се изолира фоновият шум. Може би учените просто са го открили, но това ще стане известно едва след обявяването на резултатите от изследването.

Второто откритие е за неутриното

Учените от обсерваторията за неутрино IceCube, разположена в Антарктида, също трябва да обявят новото си откритие днес, но в 21:00 часа българско време.

С помощта на специален детектор учените от IceCube търсят така наречената неуловима или призрачна частица – неутриното. Това са елементарни частици, които са невероятно трудни за откриване поради факта, че нямат заряд и почти никаква маса. Сега учените са наясно със съществуването на три вида неутрино, които могат да преминат през всеки известен обект без препятствия.

Mark your calendars and get ready for a major announcement from the NANOGrav collaboration on June 29th! #nanograv

— NANOGrav PFC (@NANOGrav) June 21, 2023

Неутриното може да се използва за изследване на далечни космически събития, тъй като техните характеристики остават почти неизменни, докато пътуват в Космоса, независимо от заобикалящата ги среда.

Неутрино се произвеждат по време на процеса на бета-разпада, който превръща неутроните в протони, поради което неутриното са сред най-разпространените частици във Вселената. Между другото, докато четете тези редове, всяка секунда през тялото ви прелитат десетки милиарди призрачни частици.

Вселената се е появила с гръм и трясък, а не с отскок

Учените вече са открили неутрино, идващи от Слънцето, както и от много далечни квазари, а също така са регистрирани в ускорители на частици на Земята. Някои изследователи дори вярват, че невидимата и също толкова неуловима тъмна материя може да се състои от неутрино.

Не е известно много за съобщението, което можем да очакваме тази вечер, освен че определено ще включва някакъв вид интригуващо откриване на неутрино – и ще има много малко общо с гравитационните вълни!

Остава да приготвим пуканките и да се настаним на първия ред, за да гледаме на живо обявяването на откритието.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Какво има отвъд Вселената?