В грандиозния размах на четиримилиардната история на Земята 300 години са едва мигване. И все пак това мигване – нашата индустриална ера – вече е променило атмосферата, океаните и седиментите. Ако цивилизацията се срине утре, ще остане ли нещо от нас след 100 милиона години? Биха ли могли някои извънземни същества, посещаващи Земята в бъдеще, да кажат, че тази планета е била обитавана от напреднала цивилизация? Още по-стряскащо: ако някога е съществувала друга цивилизация на Земята много преди нас, бихме ли могли изобщо да кажем, че е било така?
Този въпрос е в основата на Силурската хипотеза – игриво, но сериозно научно предложение на климатолога от НАСА Гавин Шмит и астрофизика Адам Франк, подробно описано в статия от 2018 г. в International Journal of Astrobiology. Името намига към силурците, измислени древни интелигентни влечуги от „Доктор Кой“, но предпоставката е основана на геология, астробиология и климатична наука.
Силурец от филма „Доктор Кой“. Matthew Wells / CC BY-SA 2.0
„Ние обаче не твърдим, че интелигентните влечуги действително са съществували в силурската епоха“, уточняват авторите в своята статия, само за да са сигурни, че никой няма да ги разчете погрешно. „Нито пък че експерименталната ядрена физика е в състояние да ги събуди от зимен сън.“
Цивилизация, изгубена във времето?
В основата си Силурската хипотеза се занимава с въпроса: ако индустриална цивилизация е възникнала преди милиони години – да речем, през девона или палеоцена – бихме ли намерили следи от нея днес?
ОЩЕ: Имало ли е напреднала цивилизация преди 10 000 г.? Натрупват се умопомрачителни доказателства
Според Шмит и Франк шансовете са малки.
Първо, геоложкият запис е отчайващо непълен. Океанската кора, където се утаяват много седименти, се обновява на всеки 170 милиона години. На сушата запазването на повърхността е още по-рядко. „Сегашната площ на урбанизация е по-малко от 1% от земната повърхност“, отбелязват изследователите, а древните повърхности, които са останали непокътнати, са още по-редки.
Дори човешки фосили – само на няколкостотин хиляди години – е трудно да бъдат намерени. Така че за цивилизация, съществувала преди 10 или 100 милиона години, шансът да се намерят вкаменени кости или изгубен град е незначителен.
И все пак, има друг начин да се открие такова присъствие: нейният планетарен отпечатък.
Призраци в седимента
Ако една цивилизация е имала индустрия, тя вероятно е използвала енергия, променила е използването на земята и атмосферата. Тези промени биха могли да оставят фини маркери в скалния запис – това, което учените наричат „геохимични пръстови отпечатъци“.
ОЩЕ: Учени бързат да разкрият тайните на древни цивилизации, озовали се под водата
Thilina Praneetn / Pixabay
Нашата собствена цивилизация, колкото и „млада“ да е, вече е оставила такъв отпечатък. Нивата на въглероден диоксид са се повишили, океаните са се затоплили и подкиселили, а пластмасови частици валят в морските седименти. Устойчиви синтетични химикали, като полихлорирани бифенили (ПХБ) и дори радиоактивни изотопи от ядрени опити могат да се задържат в продължение на милиони години.
„Колкото по-дълго трае човешката цивилизация, толкова по-голям сигнал би се очаквал в записа“, пишат авторите. Но това поражда парадокс: „Колкото по-устойчиво е едно общество... толкова по-малък е отпечатъкът.“
Една дълголетна, захранвана от слънчева енергия цивилизация едва може да остави следа. За разлика от нея, кратко живяла такава, но използвала изкопаем въглерод – би оставила отличителен изотопен пик, точно както хората правят сега.
ОЩЕ: Най-древната и тайнствена: учени откриха храм на загадъчната цивилизация Дилмун
Докато претърсвали геоложкото минало на Земята, Шмит и Франк идентифицирали събития, които зловещо наподобяват днешния антропоцен. Главно сред тях: Палеоцен-еоценският термален максимум (РЕТМ) – събитие на бързо глобално затопляне преди 56 милиона години, предизвикано от мистериозен пулс от въглерод.
По време на PETM глобалните температури скочили с 5 – 7°C, киселинността на океана се повишила и масовите измирания се разпространили в дълбокото море. Нивата на някои метали се повишили рязко, а ерозията се засилила – характеристики, които отразяват предизвиканите от човека промени днес.
Christo Anestev / Pixabay
Има и други: Океанските аноксични събития през креда и юра оставили след себе си черни шистови отлагания и странни химически подписи. В някои случаи те съвпаднали и с големи аномалии на въглеродните изотопи – точно както днес.
И все пак, тези древни епизоди обикновено са свързани с вулканична активност или тектонски катаклизми. Да се твърди, че са дошли от изчезнала цивилизация, би изисквало неоспорими доказателства. Самите Франк и Шмит всъщност не вярват, че е съществувала някаква индустриална цивилизация преди тази на хората.
„Осъзнаваме, че повдигането на въпроса за възможността за предишна индустриална цивилизация... може да доведе до доста неограничени спекулации“, предупреждават авторите. „Трябва да се внимава да не се постулира такава причина, докато не се появят действително положителни доказателства.“
ОЩЕ: 5 урока от древни цивилизации за поддържане на домовете хладни в горещ и сух климат
Защо е важно за днес — и за звездите
Този мисловен експеримент може да има реални последици. Той подчертава колко малко знаем за дългосрочното оцеляване на цивилизациите — включително и нашата. Ако индустриалните цивилизации са склонни да се сриват бързо, тяхното геоложко наследство може да е оскъдно. Може никога да не открием следа от тях, точно както безброй човешки общества — заедно с техния език, обичаи, истории и изобретения — са били изгубени през историята.
Michel BOCHET / Pixabay
Той също така преосмисля начина, по който търсим разумен живот другаде. Известното уравнение на Дрейк, което оценява броя на комуникиращите цивилизации в нашата галактика, включва термин за това колко дълго съществуват такива цивилизации. Ако развитите общества често се самоунищожават — или преминават към устойчиви модели, които оставят малко следи в геоложкия запис — тогава шансовете за откриването им рязко намаляват.
Франк и Шмит призовават учените да мислят креативно: „Има ли други класове съединения, които ще оставят уникални следи в геохимията на седиментите в многомилионни годишни времеви мащаби?“, питат те. Може ли дълбокото сондиране на Марс или Венера да разкрие подобни отпечатъци?
ОЩЕ: Ледена загадка: живели ли са праисторически хора в Антарктида?
Силурската хипотеза не е за доказване на съществуването на древна изгубена цивилизация. Както видяхме, би било почти невъзможно да се каже. По-скоро става въпрос за това какви следи оставят цивилизациите след себе си – и какво ни казва това за нашата собствена.
„Макар че силно се съмняваме, че преди нашата е съществувала някаква предишна индустриална цивилизация – заключават авторите, – задаването на въпроса по формален начин... повдига свои собствени полезни въпроси, свързани както с астробиологията, така и с изследванията на антропоцена.“
