Евровизия е изминала дълъг път от старта си през 1956 г. Тогава в конкурса участват едва седем държави - Нидерландия, Швейцария, Белгия, Германия, Франция, Люксембург и Италия - като всяка представя по две песни. Въпреки това събитието се смята за етапен момент в развитието на международното телевизионно излъчване на живо и бързо привлича вниманието не само на Европа, но и на света.
Оттогава насам в конкурса са участвали 52 държави, а днес той привлича огромна глобална аудитория. Някои от най-успешните песни – като "Amar pelos dois" на Салвадор Собрал (2017) и "Tattoo" на Лорийн (2024) – превръщат изпълнителите си в международни звезди. И все пак, дори в днешния хиперсвързан свят, малко участници могат да се похвалят с такова въздействие, каквото има победителят от 1974 г. - ABBA.
ABBA и възходът на "Waterloo"
Шведската поп четворка, съставена от Агнета Фелтског, Бьорн Улвеус, Бени Андершон и Ани-Фрид Люнгстад, вече има няколко години сценичен опит в различни формации, когато през май 1974 г. се включва в Евровизия в Брайтън, Англия. Но именно песента "Waterloo" ги изстрелва към световната слава - тя оглавява британската класация за два поредни уикенда и полага основите на истинска поп доминация от двете страни на Атлантика, преди групата да излезе в безсрочна пауза през 1982 г.
"Waterloo" е написана специално за конкурса и първоначално носи заглавието "Honey Pie", преди Улвеус, Андершон и Андерсон да решат да използват Битката при Ватерло от 1815 г., при която Наполеон Бонапарт се предава, като метафора за любовна капитулация. Първоначално песента е записана на шведски, но съзнавайки потенциала на конкурса да достигне глобална аудитория, групата я пренаписва на английски, за да има по-широка привлекателност. Мелодията е вдъхновена от глем рока - доминиращ стил в поп музиката през 70-те - и черпи влияния от песента "See My Baby Jive" на британската група Wizzard.
Резултатът е категоричен успех - "Waterloo" печели с 24 точки от журито, далеч пред втората песен с едва 18. Освен във Великобритания, сингълът достига №1 в Белгия, Дания, Финландия, Норвегия, Западна Германия, Ирландия, Южна Африка и Швейцария, и се представя силно в редица други държави, включително САЩ, с общи продажби от почти 6 милиона копия по целия свят.
Наследството на "Waterloo"
"Waterloo" се превръща в златен билет към световната сцена за ABBA, но групата не поддържа непрекъсната доминация през 70-те и 80-те години. Преиздаването на "Ring Ring" и новата песен "I Do I Do I Do I Do I Do" не намират успех във Великобритания. Възходът идва с "SOS" през 1975 г., която ги връща в Топ 10 и се радва на одобрение и в САЩ. Оттам насетне групата не спира - "Mamma Mia", "Fernando" и "Dancing Queen" затвърждават статута им, като последната дори достига №1 в Billboard Hot 100.
Петдесет години след победата на "Waterloo" в конкурса, песента остава една от най-емблематичните в репертоара на ABBA и определяща за епохата. Дори повече - тя и до днес е смятана за най-емблематичната песен в историята на Евровизия. За 50-годишнината на конкурса през 2005 г. е проведено гласуване сред зрители от 31 европейски държави, в което "Waterloo" е избрана за най-добрата песен, участвала някога.
Самите ABBA остават изключително популярни. През 2016 г. те обявяват завръщането си с шоу, в което използват холограмни аватари на своите млади версии. Работата по този проект се оказва толкова вдъхновяваща, че групата дори се връща в студиото и през 2021 г. издава албума "Voyage" - почти 40 години след последната си продукция. В изявление членовете на групата споделят: "Беше сякаш времето е спряло и сме били просто на кратка ваканция. Изключително радостно преживяване!"
