България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
15 октомври 1912 година: Започва Люлебургаско-Бунархисарската операция
На този ден (по стар стил), 28 октомври (по нов стил), през 1912 година започва най-кръвопролитната битка в хода на Балканската война - Люлебургаско-Бунархисарската операция.
Операцията продължава до 2 ноември (нов стил), 20 октомври (стар стил). Българските войски, които са под общото командване на генерал-лейтенант Радко Димитриев, разгромяват османските сили в Източна Тракия. Османците са принудени да отстъпят към столицата Цариград. В историята Люлебургаско-Бунархисарската операция остава не само като най-тежките и кръвопролитни боеве по време на Балканската война, но и като най-голямата битка в Европа, водена между Френско-пруската война и Първата световна война.
След поражението в Лозенградската битка четирите османски корпуса предприемат оттегляне на югоизток. Противниковите сили се възползват от двудневната почивка на българските войски след приключването на Лозенградската операция и започват да прегрупират силите си. Османските сили се разполагат в 30-километровия фронт по линията Люлебургас-Бунархисар. Участъкът затваря стратегически важни пътни артерии като Одрин-Константинопол и Лозенград-Константинопол.
Още в първия ден на военната операция Трета българска армия достига османската отбранителна линия. Шеста дивизия успява да завземе град Люлебургас до вечерта.
Прочетете също: 14 октомври: България обявява война на Сърбия и се включва в Първата световна война
На следващия ден опитите от страна на българските войски за настъпление са подновени. Но османските сили им отвръщат с жестока съпротива. Частите на Първа армия също се включват в ожесточените боеве. Десета пехотна сборна дивизия, която е под командването на генерал-майор Стою Брадистилов, се разполага в най-югозападния край на фронта. Османските сили продължават да оказват съпротива, която включва и ограничени контраатаки. Положението на Четвърта дивизия, която включва всички резерви, е най-критично.
С цената на тежки загуби Пета и Четвърта дивизия бележат напредък с около 5 км на фронта. След като османците предприемат отстъпление, командването на българските военни сили нарежда спиране на настъплението по линията Соуджак-Чонгара-Люлебургас. Когато през нощта на 2 ноември (по нов стил) османските сили започват общо отстъпление, българското командване не го забелязва. Голяма част от османците отстъпват към укрепените позиции при Чаталджа. Две седмици по-късно българското настъпление е окончателно прекратено в Чаталджанската операция.