За японския барон Сейго Ямадзава и за още множество интересни лица, преки свидетели и участници в Руско-турската война разказва откритата днес изложба "135 години от Освобождението на България през погледа на обектива, перото и четката", предаде БГНЕС.
Изложбата е организирана от Държавна агенция "Архиви" с финансовата подкрепа на Столична община и е разположена в градската градина пред Народния театър "Иван Вазов". В нея са показани снимки от бита, градски пейзажи и малко познати лица, участници в героичните събития, карти и литографии проследяват хода на военните действия, главните действащи лица, както в руската армия, така и в турския лагер. Наред с политици и военни, са представени и кореспондентите, акредитирани в Полевия щаб на Действащата руска армия, отразяващи с дописки до световните медии хода на военните действия от мястото на събитията. Ръководени от завеждащия канцеларията на главнокомандващия на Действащата руска армия полковник Михаил Газенкампф, в действията си военните кореспонденти поемат задължението за коректност към армията, в която са аташирани, и опазване на военната тайни.
Един от кореспондентите е и японският барон Сейго Ямадзава (1846-1897), който става свидетел на обсадата на Никополската крепост. По време на войната той е представител на Японския император в Действащата руска армия на Балканския полуостров и военен кореспондент. Той има чин на генерал-майор. По свое желание и с разпореждане на началник-щаба на Действащата армия генерал Непокойчицки японецът е прикрепен към Западния отряд на генерал Криденер като е назначен за командир на взвод в руската военна част. Пристига в Свищов на 30 юни 1877 година и няколко дни след като войските на генерал Драгомиров форсират успешно Дунава. Две седмици след това на 14 юли той е свидетел на обсадата на и щурма на Никополската крепост. Награден е с руския орден Свети Владимир IV степен, както и с румънски отличия.
За Руско-турската освободителна война знаем почти всичко, едва ли можем да открием ново разтърсващо историческо събитие. Затова давайки си сметка, че живеем в едно вече доста различно време, време на образи и по-малко на писмено слово, преценихме, че е по-добре да направим изложба, която събира по-голяма част от визуалната памет за Руско-турската война, снимки, картини, скици, гравюри, карти, които проследяват едни известни събития, но дават аромата, дават атмосферата на отминалото време, обясни днес доц. Мартин Иванов, председател на Държавна агенция "Архиви".